През
последните 10 години, периодично в българското обществено пространство, изплува
идеята за премахване на партиите и въвеждането на безпартиен модел на
управление. Тази концепция намира своите симпатизанти и последователи, което се
дължи на недоверието в държавните институции, корупцията и отдалечаването на
партийните организации от функциите, които трябва да изпълняват в условията на
парламентарна демокрация. Недоволството от тези натрупвания води до идеи за
премахването им, въвеждане на мажоритарни избори и всевъзможни подобни
виждания, които се представят за единствената алтернатива пред настоящата
политическа система.
Под
формата на лозунги концепцията изглежда примамлива за хората. В нея те виждат
разбиване на статуквото и установяване на повече демокрация и гражданско
участие. Запитвали ли сме се обаче какво всъщност представлява безпартийната
демокрация? Знаем ли как работи? Съществуват ли примери от световната практика?
Целта на тази статия е да даде отговори на тези въпроси.
Какво
представлява безпартийната демокрация?
Безпартийната
демокрация е политическа система на управление, при която партиите са
неформални, премахнати или не съществуват изобщо. В изборите за законодателна
власт, местна или национална, хората гласуват за независими кандидати.
Привържениците на безпартийната демокрация често пъти дават за пример
Швейцария, Исландия, безпартийния режим в България от 1934 г., а дори и
държавите с мажоритарна система за гласуване, но и четирите примера са
неправилни.
И в
двете държави има политически партии, като избирателната система в Швейцария е
изключително либерализирана. Това безспорно е държавата с най-добре изразено
пряко гражданско участие, където народът има възможност да влияе директно върху
управлението на страната. Исландия пък даде добър пример за справяне с
икономическата криза от 2008 г. и за включване на гражданите при написването на
нова конституция. Това обаче по никакъв начин не изключва наличието на партии и
в двете държави, което единствено говори за използването им с пропагандна цел.
Те не са пример и за пряка демокрация, тъй като и Швейцария, и Исландия са
представителни демокрации, но със засилена роля на прякото гражданско участие.
Друг
пример се свежда до заблудата, че смяната на пропорционалната избирателна
система с мажоритарна ще доведе до минимализиране на партиите и хората ще
избират личности. Напълно невярна идея, която крие редица рискове.
Най-елементарният пример може да се отчете със „Закона на Дюверже“, според
който мажоритарната система води до двупартиен модел на управление. Това, от
своя страна, води до по-малка представителност и облагодетелстване на
най-големите партии.
Основният
пример, който се представя от привържениците на безпартийната демокрация, е
режимът, установен в България след деветнадесетомайския преврат през 1934 г.,
който на практика забранява всички обществено-политически организации. Въпреки
че партийната система е ликвидирана, демокрацията също е унищожена. Това е
авторитарен режим на управление, при който гражданите нямат никаква възможност
да участват пряко в управлението на България, а са лишени дори и от някои
основни права и свободи.
Съществуват
ли безпартийни системи на управление по света?
Често
пъти, когато се стигне до това да се дадат примери за действащи модели на
безпартийни системи на управление в световен мащаб, отговорите липсват.
Всъщност такива има и биват два типа[1] - „де юре“ и „де факто“:
*Първата
се свързва с монархии като Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ, в които
партиите са забранени официално.
*Втората
се свързва с островни държави, при които политическите партии не са забранени,
но липсват, тъй като става въпрос за съвсем малки общества, в които отношенията
се градят не толкова на политически, колкото на родово-семеен принцип. Затова и
самите кандидати са независими, а законодателните органи се състоят от по 15-16
души. Говорим за държави с население, колкото една малка българска община.
Такива са Тувалу (около 10 000 души), Науру (около 10 000), Палау
(около 20 000 души) и Микронезия (около 100 000 души), както и
автономни територии като островите Питкерн (около 50 души), които са и
най-малката представителна демокрация в света[2], Обединените острови (около 1500 души) и
т.н.
На
практика от двата вида политически безпартийни системи, първият със сигурност
не е демократичен и всеки разумен човек би се съгласил. Тогава какво трябва да
се направи? Има ли алтернатива?
Прякото
гражданско участие като форма за подобряване на демокрацията
През
2013 година февруарските протести се превърнаха в лаборатория за политически
идеи, насочени към гражданското участие и възможности за контрол над
управляващите. Наред с тях имаше и дежурните идеи за мажоритарни избори,
свикване на Велико народно събрание, нова конституция, премахване на партиите и
т.н. В пика на демонстрациите дори беше вкаран законопроект[3] за изменение на Изборния кодекс,
чрез който легално да се премахнат политическите партии и коалиции, като бъдат
заменени с национални инициативни комитети. На практика щеше да има просто
смяна на термините.
Безспорно
е, че политическата система в България е в криза, а партиите отдавна не
изпълняват функциите, които са им отредени, което се дължи на много фактори –
корупция, олигархия, неработеща съдебна система, ниски доходи и т.н. проблеми,
които скоро няма да бъдат решени. В условията на представителна демокрация
обаче премахването им ще отнеме и самата идея за представителност на отделни
групи от обществото. В XXI век процесите на демократизация и
постигане на по-пряка форма на демокрация могат да минат само през развиване и
усъвършвенстване на прякото гражданско участие, а не през забрани и
ограничения. Чрез използване на настоящите инструменти и търсене на
нови модели за включване на все повече хора в политическия процес, гражданите ще
имат възможност да влияят директно върху взимането на общи решения. На локално
ниво тази дейност е много по-лесна и възможна за осъществяване, защото местните
най-добре познават проблемите на своята общност.
Изводи:
От
направения кратък преглед могат да се извлекат няколко извода:
*Швейцария
и Исландия не са примери за безпартийна демокрация, тъй като партии
съществуват.
*Мажоритарната
система също не премахва политическите организации. В държавите, в които има
мажоритарна система, има и партии.
*Безпартийната
демокрация съществува на практика, но е приложима в много малки общности,
където връзките между хората не са на политически, а на родово-семеен принцип.
Представените държави имат население, колкото една малка община в България.
*В
условията на представителна демокрация партиите могат да се премахнат
единствено по пътя на юридическата забрана, което изключва идеята за
демокрация. Такива са и безпартийният режим в България от 1934 г., и
монархиите, които бяха представени като пример.
Заключение
Въпреки
че звучи привлекателно идеята за премахване на партиите, не трябва да се лъжем,
че в условията на представителна демокрация това е възможно. А дори и да се
премахнат, представителството ще се запази, но под друга форма. Липсата на
политически организации не води автоматично до пряка или полупряка демокрация.
Швейцария е идеалният пример. За пряката е нужно цялостно преустройство на
обществено-политическия живот, което на този етап от развитието на човечеството
е невъзможно. Посоката за намиране на по-съвършена форма на демокрация минава
през самообразование, желание за общи колективния действия, изграждане на мрежи
от активни хора, опити за използване на настоящите инструменти за пряко
гражданско участие и търсене на нови формални и неформални модели, чрез които
да се премоделира представителната демокрация.
[1] http://enacademic.com/dic.nsf/enwiki/220089
[2] https://topyaps.com/fascinating-facts-about-pitcairn-island
[3] http://parliament.bg/bills/41/354-01-29.rtf
Няма коментари:
Публикуване на коментар