Статията е публикувана в Mediacafe.bg
Парламентарната демокрация в България е в криза. Избирателната активност намалява, доверието в основните институции е ниско, а политическото разделение продължава да се увеличава. Натрупа се умора в хората от изборния маратон, който продължава вече втора година. В този период повече управляваха служебни кабинети, отколкото редовно правителство. Честата липса на Народно събрание допълнително руши доверието в парламентаризма. Политическото противопоставяне стигна дотам, че блокира дори старта на 48-то Народно събрание, което се превърна във връх на парламентарната криза в България. Понякога кризите действат отрезвяващо за политиците и стабилизиране на системата. Оздравителните процеси обаче минават през надграждане, а не през осакатяване на демократичните механизми. Вместо да се търсят решения на днешните проблеми, ГЕРБ, БСП и ДПС вървят точно в обратна посока, без да осъзнават, че това няма да повиши избирателната активност, защото тя се влияе от други фактори – честота на изборите, присъствието или отсъствието на нови лица и т.н.
