Неонацистите и войната в Украйна – възможна заплаха за Европа

Войната в Украйна, рано или късно, ще приключи. В поствоенния период ще започнат равносметки, оценки на щетите и жертвите, ще се пишат дълги и задълбочени анализи. Цивилното население ще си отдъхне. Част от бежанците ще поискат да се завърнат по родните места, за да възстановят живота си в Украйна – поне доколкото е възможно. Когато войната спре, украинските бойци от фронта ще се приберат при най-близките си, а какво ще правят чуждестранните доброволци – все още не е ясно. Вероятно някои от тях ще се насочат към други конфликтни точки по света като наемници, други – ще станат военни инструктори, трети – просто ще се приберат по домовете си, за да продължат живота си. И тук идва големият проблем. Няма данни за точния брой на доброволците, които се бият от двете страни на фронта. Вероятно са няколко десетки хиляди. Всеки от тях е заминал с различна подбуда – от авантюризъм, през чувство за справедливост, до идеологическа мотивация. Особено внимание прави последната група, тъй като сред нея има и неонацисти. Точният им брой не е ясен. Може да са стотици, може и да са само няколко десетки. По-големият проблем е не броят им, а че те са вече там и трупат боен опит – повече от едно десетилетие. Какво ще се случи, когато войната приключи и те се завърнат в една Европа, раздирана от противоречия?

Кои са новите ''консерватори'' насред идейната безпътица

Статията е публикувана в Offnews.bg

Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, в съчетание с консервативната вълна, която от месеци залива Европа, създава нова ситуация в Западния свят. Либерализмът е под обсада и изглежда, че вече няма особено големи живителни сили, с които да се противопостави на бързо променящите се политически реалности. Очертаващата се експанзионистична реалистка политика на Вашингтон рязко поставя ЕС в неизгодна позиция, в която трябва да търси своето място в глобалната политика. Изглежда обаче, че Съюзът не е готов, изтощен от войната в Украйна, чиновнически норми и директиви и отказ от поглед във вътрешните национални проблеми. Общ проект за бъдещето липсва, а бродещият призрак на реакцията превръща Стария континент в място на сепаратистки изолирани „острови“ със силна обществена поляризация. От Италия до Швеция и от Финландия до Унгария, крайната десница в Европа вече не е политическа маргинална екзотика, а е част от националните управления, подкрепя ги или се превръща в бъдещ незаобиколим фактор. На този фон, България като че ли остана встрани от популистката вълна, изтощена от политическата криза от последните години. Серията от предсрочни избори в България доведе повечето партии до тотална идеологическа немощ.

Протестите от 2020 г. създадоха автентична насока на противопоставяне, макар и не особено идейна, която приключи бързо заради започналата руска инвазия в Украйна. В следващите години българските партии попаднаха в условията на кратки ситуационни конюнктурни противоборства, но нищо повече. В условията на настъпваща нова глобална реалност обаче, формациите търсят ново деление, което да ги маркира на политическата карта.

Външната политика на САЩ – още от същото

Статията е публикувана в Mediacafe.bg

Зрелищният натиск на Доналд Тръмп над Володимир Зеленски да приеме сделка за редкоземни метали срещу мир с Русия, но без гаранции, беше възприет като опит за изнудване и американски неоколониализъм. Учудващо е как този възглед започна да се разпространява най-силно сред доскорошните европейски поддръжници на Щатите, които възприемаха почти безкритично и с възхищение всички действия на Вашингтон в различни точки по света. В този контекст, експанзионистичните амбиции на Доналд Тръмп започват да се представят като „нова ера“ в американската външна политика. Дали обаче това наистина е така? 

Референдумът на „Възраждане“ – to be or not to be

Статията е публикувана в Offnews.bg

Референдумът, като форма на гражданско участие, стана особено актуален през последното десетилетие в Европа. На фона на различните кризи (икономическа, политическа и мигрантска) обещанията за власт на народа бяха примамлива стръв в търсенето на алтернативи на статуквото. От несбъднатото гръцко „охи“, през реализирания БРЕКЗИТ до холандското консултативно „не“ на асоциирането на Украйна с ЕС, популистки формации се възползваха от страховете на сънародниците си, за да постигнат политическите си цели.

Приключи ли 2020 г.?

Статията е публикувана в Offnews.bg

Договорката за общо управление между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС доведе до логичното заключение, че протестната 2020 г. приключи – политическите врагове си подадоха ръце, за да формират кабинет. Ако останем в логиката на действията на политическите субекти, това е така. Тази логика обаче е твърде опростена. Битката между новото и старото на практика приключи, но процесите, които бяха отключени през 2020 г., всъщност продължават. Нещо повече, те вече са неконтролируеми, което може да е оздравително за политическата система в България.

Новият преход. Как протестите променят демокрацията

 

В края на март излезе от печат книгата ми "Новият преход. Как протестите променят демокрацията".

 

Повече за нея може да видите ТУК.

 

Книгата може да бъде закупена от книжарница "Български книжици" и книжарница "Нисим".

Напът сме да си „счупим“ демокрацията

Статията е публикувана в Mediacafe.bg

Парламентарната демокрация в България е в криза. Избирателната активност намалява, доверието в основните институции е ниско, а политическото разделение продължава да се увеличава. Натрупа се умора в хората от изборния маратон, който продължава вече втора година. В този период повече управляваха служебни кабинети, отколкото редовно правителство. Честата липса на Народно събрание допълнително руши доверието в парламентаризма. Политическото противопоставяне стигна дотам, че блокира дори старта на 48-то Народно събрание, което се превърна във връх на парламентарната криза в България. Понякога кризите действат отрезвяващо за политиците и стабилизиране на системата. Оздравителните процеси обаче минават през надграждане, а не през осакатяване на демократичните механизми. Вместо да се търсят решения на днешните проблеми, ГЕРБ, БСП и ДПС вървят точно в обратна посока, без да осъзнават, че това няма да повиши избирателната активност, защото тя се влияе от други фактори – честота на изборите, присъствието или отсъствието на нови лица и т.н.