неделя, 12 октомври 2025 г.

Кои са новите ''консерватори'' насред идейната безпътица

Статията е публикувана в Offnews.bg

Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, в съчетание с консервативната вълна, която от месеци залива Европа, създава нова ситуация в Западния свят. Либерализмът е под обсада и изглежда, че вече няма особено големи живителни сили, с които да се противопостави на бързо променящите се политически реалности. Очертаващата се експанзионистична реалистка политика на Вашингтон рязко поставя ЕС в неизгодна позиция, в която трябва да търси своето място в глобалната политика. Изглежда обаче, че Съюзът не е готов, изтощен от войната в Украйна, чиновнически норми и директиви и отказ от поглед във вътрешните национални проблеми. Общ проект за бъдещето липсва, а бродещият призрак на реакцията превръща Стария континент в място на сепаратистки изолирани „острови“ със силна обществена поляризация. От Италия до Швеция и от Финландия до Унгария, крайната десница в Европа вече не е политическа маргинална екзотика, а е част от националните управления, подкрепя ги или се превръща в бъдещ незаобиколим фактор. На този фон, България като че ли остана встрани от популистката вълна, изтощена от политическата криза от последните години. Серията от предсрочни избори в България доведе повечето партии до тотална идеологическа немощ.

Протестите от 2020 г. създадоха автентична насока на противопоставяне, макар и не особено идейна, която приключи бързо заради започналата руска инвазия в Украйна. В следващите години българските партии попаднаха в условията на кратки ситуационни конюнктурни противоборства, но нищо повече. В условията на настъпваща нова глобална реалност обаче, формациите търсят ново деление, което да ги маркира на политическата карта.

четвъртък, 20 март 2025 г.

Външната политика на САЩ – още от същото

Статията е публикувана в Mediacafe.bg
Зрелищният натиск на Доналд Тръмп над Володимир Зеленски да приеме сделка за редкоземни метали срещу мир с Русия, но без гаранции, беше възприет като опит за изнудване и американски неоколониализъм. Учудващо е как този възглед започна да се разпространява най-силно сред доскорошните европейски поддръжници на Щатите, които възприемаха почти безкритично и с възхищение всички действия на Вашингтон в различни точки по света. В този контекст, експанзионистичните амбиции на Доналд Тръмп започват да се представят като „нова ера“ в американската външна политика. Дали обаче това наистина е така?