Статията е публикувана в Offnews.bg
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, в съчетание с консервативната вълна, която от месеци залива Европа, създава нова ситуация в Западния свят. Либерализмът е под обсада и изглежда, че вече няма особено големи живителни сили, с които да се противопостави на бързо променящите се политически реалности. Очертаващата се експанзионистична реалистка политика на Вашингтон рязко поставя ЕС в неизгодна позиция, в която трябва да търси своето място в глобалната политика. Изглежда обаче, че Съюзът не е готов, изтощен от войната в Украйна, чиновнически норми и директиви и отказ от поглед във вътрешните национални проблеми. Общ проект за бъдещето липсва, а бродещият призрак на реакцията превръща Стария континент в място на сепаратистки изолирани „острови“ със силна обществена поляризация. От Италия до Швеция и от Финландия до Унгария, крайната десница в Европа вече не е политическа маргинална екзотика, а е част от националните управления, подкрепя ги или се превръща в бъдещ незаобиколим фактор. На този фон, България като че ли остана встрани от популистката вълна, изтощена от политическата криза от последните години. Серията от предсрочни избори в България доведе повечето партии до тотална идеологическа немощ.
Протестите от 2020 г. създадоха автентична насока на противопоставяне, макар и не особено идейна, която приключи бързо заради започналата руска инвазия в Украйна. В следващите години българските партии попаднаха в условията на кратки ситуационни конюнктурни противоборства, но нищо повече. В условията на настъпваща нова глобална реалност обаче, формациите търсят ново деление, което да ги маркира на политическата карта.
