Неонацистите и войната в Украйна – възможна заплаха за Европа

Войната в Украйна, рано или късно, ще приключи. В поствоенния период ще започнат равносметки, оценки на щетите и жертвите, ще се пишат дълги и задълбочени анализи. Цивилното население ще си отдъхне. Част от бежанците ще поискат да се завърнат по родните места, за да възстановят живота си в Украйна – поне доколкото е възможно. Когато войната спре, украинските бойци от фронта ще се приберат при най-близките си, а какво ще правят чуждестранните доброволци – все още не е ясно. Вероятно някои от тях ще се насочат към други конфликтни точки по света като наемници, други – ще станат военни инструктори, трети – просто ще се приберат по домовете си, за да продължат живота си. И тук идва големият проблем. Няма данни за точния брой на доброволците, които се бият от двете страни на фронта. Вероятно са няколко десетки хиляди. Всеки от тях е заминал с различна подбуда – от авантюризъм, през чувство за справедливост, до идеологическа мотивация. Особено внимание прави последната група, тъй като сред нея има и неонацисти. Точният им брой не е ясен. Може да са стотици, може и да са само няколко десетки. По-големият проблем е не броят им, а че те са вече там и трупат боен опит – повече от едно десетилетие. Какво ще се случи, когато войната приключи и те се завърнат в една Европа, раздирана от противоречия?

Неонацистите и войната в Украйна 

Владимир Путин започна пълномащабната война в Украйна през 2022 г. под претекст, че започва „денацификацията“ на страната. Това служеше единствено за легитимация на военните действия на Русия, но не и като реална предпоставка за такива. За никого не е тайна, че от Евромайдана в Киев и началото на конфликта през 2014 г. в Донбас и от двете страни на барикадата неонацистки и ултранационалистически групи са част от бойните действия. Те бяха и тези, които изнесоха едни от най-тежките битки през този период. 

На страната на проруските сепаратисти се включиха паравоенните групи „Руски имперски легион“, военизираното крило на ултранационалистическото Руско имперско движение (РИД), и „Русич“, а през 2022 г. беше сформирана от футболни ултраси и бригада „Еспаньола“. С началото на конфликта в Донбас, украински крайнодесни групи и формации, като „Патриоти за Украйна“, международната организация „Мизантропска дивизия“, C14, Социално-национална асамблея (СНА), футболни ултраси и др., създадоха доброволчески батальони като „Айдар“, „Десен сектор“, „Карпатска Сич“ и „Азов“. Тези формирования доминираха на бойното поле в Донбас и имаха силата да поддържат автономност спрямо редовната армия. Затова и интеграция им в украинските въоръжени сили не беше безпроблемен процес и властта в Киев срещна трудности. 

Руски и украински неонацисти 

Неонацистите и от двете страни на войната имат различия по отношение на националните интереси. Най-общо, руските неонацисти, които се бият в Донбас, смятат, че Украйна не трябва да съществува като самостоятелна държава, украинските – защитават независимостта на страната си. Има обаче и руски неонацисти, които се бият редом със своите украински съидейници срещу управлението в Москва. Още от 2014 г. руснаци емигрират в Украйна и изграждат връзки – основно с дейци от батальона „Азов“ и политическото му крило „Национален корпус“, създадено през 2016 г. Някои от по-известните имена са: Денис Капустин (лидер на Руския доброволчески корпус) – футболен хулиган; през 2019 г. получава забрана да влиза в Шенгенското пространство заради разпространение на крайнодясна идеология в Европа; Максимилиан Андроников (говорител на легион „Свободна Русия“) – бивш член на Руското имперско движение; Сергей Коротких – бивш член на руското Националсоциалистическо общество и приближен на Максим Марцинкевич-Тесак; Алексей Левкин – бивш член на руската неонацистка група „Вотан Югенд“ и др. Ще се запитате – на какво се дължи това? 

Изследването на Тарас Тарасиук и Андреас Умланд „Неочаквани приятелства: Сътрудничество на украински ултранационалисти с руски и прокремълски актьори“ проследява какво свързва радикалите от двете държави, както и какво разделя неонацистите в самата Русия. Най-общо, различията могат да се сведат до две основни. Първо, руските неонацисти, мигрирали в Украйна, смятат, че Владимир Путин създава многоетническа държава по примера на Съветския съюз, което е в разрез с разбиранията им за моноетничност. И второ – имат различия в разбиранията за панславизма. За разлика от тези, които се бият на страната на Русия, руските доброволци в Украйна смятат, че Москва не трябва да доминира над останалите славянски народи, а е необходима равнопоставеност. 

В този идеологически микс, може да се обобщи, че неонацистите и от двете страни на войната имат своите различия, включително има различия и в средите на самите руснаци. По-интересно е, че наднационалните им възгледи надхвърлят противоречията – доминация на бялата раса, омраза към чужденците и малцинствата, отхвърляне на либерализма и демокрацията. 

Връзки със западни неонацисти 

Неонацистите и от двете страни в конфликта засилват връзките си със свои съмишленици из цяла Европа след конфликта в Донбас от 2014 г. Установени са участия в общи конференции и чествания, но по-същественото е, че неонацистите изграждат свои геополитически визии. От украинска страна, „Национален корпус“ поддържа идеята за „Междуморие“ – обединение, което се простира между Балтийско, Черно и Адриатическо море и обхваща страните от Централна и Източна Европа. Този проект е част от по-голям такъв – „Реконкиста“ , който се представя като обединение на нациите с европейски произход и има анти-руска насоченост. Активна връзка между украинската и западната сцена е Олена Семеняка, организационен секретар на „Национален корпус“. В периода 2016-2018 г. тя участва активно в конференции и провежда срещи с неонацисти от Европа и САЩ, изграждайки мрежа от съидейници в Полша, Италия, Германия, Унгария, Чехия, Хърватия и др. „Национален корпус“ поддържа връзки с членове на неофашистката CasaPound, на германската „Трети път“, на финландската част от панскандинавското Северно съпротивително движение, на полската „Щурмоваци“, на норвежкия „Алианс“ и др. 

От другата страна – Руското имперско движение е основен координатор на връзки със западни формации и организации. РИД цели възстановяването на Руската империя и се противопоставя на идеите за мултикултурализма и либерализма. Руското имперско движение е съорганизатор на Световното национал-консервативно движение, чрез което създава връзки с членове на движения и групи от целия спектър в крайно дясното от Европа и САЩ. Има информация за контакти на РИД с шведите от Северното съпротивително движение, със сърбите от „Сръбско действие“, с италианските неофашисти от Forza Nuоvа и др. „Русич“, макар и без особено влияние на европейската сцена, чрез един от лидерите си Йан Петровски, пък поддържа контакти с неонацисти от Финландия и Норвегия. 

С началото на конфликта в Донбас през 2014 г., европейски радикали пътуват до Украйна и Русия, тренират с местните си съидейници и участват в бойните действия. Поддръжниците на Киев се включват в доброволческите батальони. Руското имперско движение пък създава тренировъчен център „Партизан“ край Санкт Петербург, през който обучение преминават чуждестранни граждани. Има данни, че през 2016 г. двама шведи от Северното съпротивително движение, преминали през тренировъчния лагер, по-късно извършват бомбени атаки в Швеция. 

Според Каспер Рекавек след началото на войната през 2022 г. обаче, потокът от неонацисти, които заминават като доброволци в първите месеци, е много по-малък от очакваното. Към фронта се присъединяват основно ветерани от конфликта в Донбас от 2014 г. Набирането на нови доброволци е трудно заради интеграцията на доброволческите батальони в състава на украинската армия. Войната в Украйна измества и идеологията, оставяйки я на заден план. Европейските неонацисти имат и противоречия по отношение на заемането на страна във войната, което вероятно внася допълнителна доза скептицизъм към директно участие на фронта. Все пак Рекавек предупреждава, че западните правителства трябва да наблюдават чуждестранните доброволци, които се бият и от двете страни на войната, тъй като някои от тях могат да представляват бъдеща заплаха. 

Заплахата за Европа 

В изследването „Крайнодесните чуждестранни бойци и Украйна: Сляпо петно за Европейския съюз?“ Крисчън Конърт, Алекс Макензи и Сара Леонард отчитат, че ЕС не отдава толкова голямо значение на възможна неонацистка заплаха, колкото на доброволците, които заминават да се бият за „Ислямска държава“ . Тогава, страните от ЕС си сътрудничат в разработването на различни мерки за борба с радикализацията и тероризма. По отношение на заплахата от десен екстремизъм, Европа не обръща достатъчно внимание, въпреки че носи значителни рискове за сигурността. 

От самото начало на руската атака през 2022 г., основният контрааргумент срещу заявката на Владимир Путин за „денацификация“ беше, че неонацисти има навсякъде, включително и в Украйна, и в Русия, но числеността на подобни групи е малка, нямат обществена подкрепа и на избори получават пренебрежително малък процент. И това е абсолютно вярно. Прави се пропуск обаче на най-важното – те не се нуждаят от количество, а от качество. Проследявайки идеологията им, неонацистите не са привърженици на изборите, тъй като възгледите им не са съвместими с либералната демокрация. Затова и създаването на политически формации обикновено служат като параван за легализиране на дейността им. 

В Европа прякото афиширане на нацистка символика подлежи на съдебно преследване. По тази причина, повечето неонацистки организации и формации се прикриват зад маската на национализма и антикомунизма, подкрепа за обществено чувствителни теми, насърчаване на гражданска активност чрез самоорганизация, спортни лагери, книгоиздателска дейност. При един по-задълбочен поглед върху тях обаче проличава ясен опит за ревизия на Втората световна война – от траурни маршове и факелни шествия, свързани с определени събития, до почит и популяризация на национални фигури, които са имали пряка или косвена връзка с Третия райх. Показателен пример е провежданото в Унгария ежегодно възпоменателно събитие „Денят на честта“. На него се почитат германските и унгарските войници, които правят неуспешен опит да пробият обсадата на Будапеща от Червената армия през февруари 1945 г. Събитието за първи път се организира през 1997 г. от Унгарския национален фронт (УНФ) (между 1989 г. – 1992 г. той носи името „Унгарска националсоциалистическа група за действие“). Сред активните участници е и неонацистката мрежа „Кръв и чест“ (унгарската държава я забранява през 2004 г.). УНФ съществува до 2016 г., тъй като лидерът ѝ Ищван Гьоркьос убива полицай и е осъден на доживотен затвор. От 2020 г. шествието се ръководи от организацията „Легион Унгария“. 

Европа има проблем с миграцията вече едно десетилетие и няма изгледи за решаването му. Това възроди национализма, а с него и все по-консервативни десни формации, които трайно се настаняват в националните парламенти и дори участват в правителства или ги подкрепят. Антилибералната вълна в Европа създава почва за малки неонацистки формации, които да разпространяват все по-активно пропагандата си, да привличат недоволни млади хора от положението на Стария континент и да ги радикализират. А войната в Украйна е възможност за трупане и на боен опит, който да се предава сред идеологическите съмишленици. Няма информация за точния брой на неонацистите, които се бият от двете страни на войната, но дори и да са едва няколко десетки, проблемът не е за омаловажаване, защото в един момент, те ще се завърнат. 

Ще се запитате каква е ситуацията с неонацистите в България? След всичко изложено дотук, оставям на вас да прецените.