Пред прага сме
на поредното човешко безумие. Десет години след войната в Ирак неоколониалните и имперски амбиции на САЩ са на път да пренесат в жертва
хиляди цивилни граждани. Претекст отново са химически оръжия, каквито опасения
имаше и през 2003 година, в Ирак. Тогава се оказа, че Садам Хюсеин не е имал на
разположение подобен арсенал. Това се разбра с леко закъснение при вече
унищожена и разграбена държава, както и избити хиляди невинни иракчани. Все пак
Буш се извини за грешката, а в Ирак се възцари "демокрация". Сега
Сирия е в същото положение. От една страна, има авторитарен държавен глава,
който тормози народа си и използва химически оръжия върху него, а от друга
бунтовници, които се опитват да го свалят. Подобен сценарий наблюдавахме и в
Либия, макар че там всичко се разви много по-бързо. Разбира се имперските
амбиции на САЩ изобщо не се вълнуват от изтреблението на невинни хора, а от
ресурсите на една страна или мястото й на геополитическата карта. В случая със
Сирия освен нефт, страната има и ключово географско разположение.
