Напът сме да си „счупим“ демокрацията

Статията е публикувана в Mediacafe.bg

Парламентарната демокрация в България е в криза. Избирателната активност намалява, доверието в основните институции е ниско, а политическото разделение продължава да се увеличава. Натрупа се умора в хората от изборния маратон, който продължава вече втора година. В този период повече управляваха служебни кабинети, отколкото редовно правителство. Честата липса на Народно събрание допълнително руши доверието в парламентаризма. Политическото противопоставяне стигна дотам, че блокира дори старта на 48-то Народно събрание, което се превърна във връх на парламентарната криза в България. Понякога кризите действат отрезвяващо за политиците и стабилизиране на системата. Оздравителните процеси обаче минават през надграждане, а не през осакатяване на демократичните механизми. Вместо да се търсят решения на днешните проблеми, ГЕРБ, БСП и ДПС вървят точно в обратна посока, без да осъзнават, че това няма да повиши избирателната активност, защото тя се влияе от други фактори – честота на изборите, присъствието или отсъствието на нови лица и т.н.

Ще се завърнат ли популистите в Европа?

Статията е публикувана в Mediacafe.bg

Страните от Стария континент затягат коланите в очакване на тежка зима заради намалените доставки на газ от Русия. Европейският съюз трудно прие план за справяне с енергийната криза, тъй като някои държави от общността се противопоставиха на първоначалните идеи (а Унгария и Полша изобщо не го приеха). Направеният компромис обаче изглежда по-скоро измъчен, отколкото наистина солидарен. Все пак, по-зависимите страни от синьото гориво започват да налагат ограничения и търсят начини да пестят енергия – фиксиране на температурите за охлаждане и затопляне, ограничения в осветлението, насърчаване в използването на енергоспестяващи електроуреди и т.н. Енергийната криза е в състояние да нанесе сериозни икономически и социални сътресения в Европа. В същото време, в Русия на ден се изгаря газ за милиони долари, което не остава незабелязано от европейците. Москва знае добре слабите места на Европа и се възползва от зависимостите ѝ, за да отговори на санкциите, но и да подкопае стабилността в ЕС.

Популизъм и пандемия – парадоксът на COVID-19

 Излезе 22 брой на научното списание "Семинар.БГ". В него участвам със статията "Популизъм и пандемия – парадоксът на COVID-19". Текста го писах в началото на 2021 г., когато темата беше много актуална.

Линк към статията ТУК

 

Революция на ума: възможен ли е „Виетнам“ по руски?

 

Източник: Pixabay.com

Статията е публикувана в Mediacafe.bg 

На 24 март многохилядно шествие изпълни централните софийски улици в солидарност с украинците и с призиви Владимир Путин да прекрати войната. Последваха големи мирни демонстрации и в други градове на страната, сред които Пловдив и Варна. На протестите присъстваха и много украинци, избягали от военните действия и намерили убежище в България. Три дни по-късно се състоя и концерт под надслов – „С вас сме“.

Шествията за солидарност с украинския народ са част от редицата протести срещу войната в Украйна, които заляха цяла Европа. На 27 февруари само в Берлин участие взеха над 100 000 души, около 80 000 в Прага, 16 000 във Франция. На 5 март хиляди демонстранти излязоха отново в различни градове на Швейцария и Германия, а във Франция – бяха проведени над 119 протестни прояви. В Рим се състоя огромен протест срещу войната на Путин в Украйна, но и срещу членството на Италия в НАТО. На демонстрациите из цяла Европа можеха да се видят плакати с надписи „Спрете войната“, „Мирът ще спаси света“, „Путин свали си ръцете от Украйна“ и т.н.

Войната сплоти европейците и ги отрезви. Заради десетилетията на мир, изглеждаше, че в Европа войните са отживелица. Те изглеждаха далечни, някъде „там“. Това „там“, днес е „тук“. Затова и толкова мащабна антивоенна активност не се е наблюдавала в последните десетилетия.

Повече от месец продължава интервенцията на Путин в Украйна. Колкото повече се удължават военните действия, толкова повече ще се засилват и демонстрациите срещу тях и призивите за мир. Това поставя въпроса – заражда ли се ново антивоенно движение?

Намираме се в международно безредие

 

Източник: Pixabay.com

Статията е публикувана в Mediacafe.bg 

Трета седмица продължава войната в Украйна, а изгледите за мир остават далечни, въпреки опитите за преговори. Западните санкции срещу Москва продължават да се засилват, а в рамките на седмица редица западни търговски марки напуснаха Руската федерация. Пропастта, която постепенно се разтваря между Изтока и Запада, кара редица анализатори да прогнозират, че пред нас бавно се спуска нова Желязна завеса, а Владимир Путин върви към изграждането на нов СССР. Накратко, глобализираният свят, какъвто го познаваме, е към своя край.

До 2020 г. беше трудно да си представим изолацията на хора в рамките на държавните граници. Бяхме свикнали, че свободното придвижване е даденост, което трудно може да се ограничи. Пандемията от COVID-19 преобърна възприятията ни набързо, за да ни вкара в алтернативна реалност. Хората трябваше да се нагодят спрямо новите условия за живот, които ни поставиха в дълбоки социални дилеми. Дълго чакахме „Деня Х“, в който всичко ще приключи, а ние ще се върнем към стария си начин на живот. Войната на Путин в Украйна окончателно развенча илюзиите за завръщане към нормалността.

Затова опасенията за нова Желязна завеса са основателни, но и прибързани. Двуполюсният свят, изграден след Втората световна война, минава през оформянето на сфери на влияние между двете свръхсили – САЩ и СССР. Следвоенният свят изгражда институции, като ООН, които да пазят световния мир. В периода на Студената война се създават редица правила за съвместно функциониране на двата блока.

Путин губи войната морално

 

                                                             Източник: Pixabay.com

Статията е публикувана в Mediacafe.bg 

Никой не вярваше, че Владимир Путин ще си позволи да започне пълномащабна война в Украйна. Причините за това бяха много – международна изолация, засилване на икономическите санкции, изразходване на огромни ресурси за военните действия и т.н. Все неща, които биха засегнали силно руската икономика. Събитията по-скоро предвещаваха продължителна дестабилизация на Украйна чрез двете непризнати републики (Луганската народна република и Донецката народна република) по подобие на Приднестровието в Молдова и Абхазия и Южна Осетия в Грузия. Подобни замразени конфликти са основна спирачка на Русия за възпиране на съседни държави да се присъединят към НАТО.

На 24 февруари Владимир Путин започна нападение, което стресна западния свят. С първоначалния си опит за блицкриг, който хвана украинската армия неподготвена, по всичко личеше, че военните действия ще приключат бързо, а управлението на Украйна ще бъде заменено от марионетно правителство, което да смени геополитическия курс на страната. При такъв развой на събитията, Путин вероятно нямаше да получи сериозен отпор – нито вътрешен, нито външен. Изглежда, че планът не успя, а това го изправи пред нов сценарий – да затъне в тинята на една очертаваща се дълга война, която може да спечели силово, но не и морално. Защо?