Референдумът на „Възраждане“ – to be or not to be

Статията е публикувана в Offnews.bg

Референдумът, като форма на гражданско участие, стана особено актуален през последното десетилетие в Европа. На фона на различните кризи (икономическа, политическа и мигрантска) обещанията за власт на народа бяха примамлива стръв в търсенето на алтернативи на статуквото. От несбъднатото гръцко „охи“, през реализирания БРЕКЗИТ до холандското консултативно „не“ на асоциирането на Украйна с ЕС, популистки формации се възползваха от страховете на сънародниците си, за да постигнат политическите си цели.

Приключи ли 2020 г.?

Статията е публикувана в Offnews.bg

Договорката за общо управление между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС доведе до логичното заключение, че протестната 2020 г. приключи – политическите врагове си подадоха ръце, за да формират кабинет. Ако останем в логиката на действията на политическите субекти, това е така. Тази логика обаче е твърде опростена. Битката между новото и старото на практика приключи, но процесите, които бяха отключени през 2020 г., всъщност продължават. Нещо повече, те вече са неконтролируеми, което може да е оздравително за политическата система в България.

Новият преход. Как протестите променят демокрацията

 

В края на март излезе от печат книгата ми "Новият преход. Как протестите променят демокрацията".

 

Повече за нея може да видите ТУК.

 

Книгата може да бъде закупена от книжарница "Български книжици" и книжарница "Нисим".

Напът сме да си „счупим“ демокрацията

Статията е публикувана в Mediacafe.bg

Парламентарната демокрация в България е в криза. Избирателната активност намалява, доверието в основните институции е ниско, а политическото разделение продължава да се увеличава. Натрупа се умора в хората от изборния маратон, който продължава вече втора година. В този период повече управляваха служебни кабинети, отколкото редовно правителство. Честата липса на Народно събрание допълнително руши доверието в парламентаризма. Политическото противопоставяне стигна дотам, че блокира дори старта на 48-то Народно събрание, което се превърна във връх на парламентарната криза в България. Понякога кризите действат отрезвяващо за политиците и стабилизиране на системата. Оздравителните процеси обаче минават през надграждане, а не през осакатяване на демократичните механизми. Вместо да се търсят решения на днешните проблеми, ГЕРБ, БСП и ДПС вървят точно в обратна посока, без да осъзнават, че това няма да повиши избирателната активност, защото тя се влияе от други фактори – честота на изборите, присъствието или отсъствието на нови лица и т.н.

Ще се завърнат ли популистите в Европа?

Статията е публикувана в Mediacafe.bg

Страните от Стария континент затягат коланите в очакване на тежка зима заради намалените доставки на газ от Русия. Европейският съюз трудно прие план за справяне с енергийната криза, тъй като някои държави от общността се противопоставиха на първоначалните идеи (а Унгария и Полша изобщо не го приеха). Направеният компромис обаче изглежда по-скоро измъчен, отколкото наистина солидарен. Все пак, по-зависимите страни от синьото гориво започват да налагат ограничения и търсят начини да пестят енергия – фиксиране на температурите за охлаждане и затопляне, ограничения в осветлението, насърчаване в използването на енергоспестяващи електроуреди и т.н. Енергийната криза е в състояние да нанесе сериозни икономически и социални сътресения в Европа. В същото време, в Русия на ден се изгаря газ за милиони долари, което не остава незабелязано от европейците. Москва знае добре слабите места на Европа и се възползва от зависимостите ѝ, за да отговори на санкциите, но и да подкопае стабилността в ЕС.

Популизъм и пандемия – парадоксът на COVID-19

 Излезе 22 брой на научното списание "Семинар.БГ". В него участвам със статията "Популизъм и пандемия – парадоксът на COVID-19". Текста го писах в началото на 2021 г., когато темата беше много актуална.

Линк към статията ТУК

 

Революция на ума: възможен ли е „Виетнам“ по руски?

 

Източник: Pixabay.com

Статията е публикувана в Mediacafe.bg 

На 24 март многохилядно шествие изпълни централните софийски улици в солидарност с украинците и с призиви Владимир Путин да прекрати войната. Последваха големи мирни демонстрации и в други градове на страната, сред които Пловдив и Варна. На протестите присъстваха и много украинци, избягали от военните действия и намерили убежище в България. Три дни по-късно се състоя и концерт под надслов – „С вас сме“.

Шествията за солидарност с украинския народ са част от редицата протести срещу войната в Украйна, които заляха цяла Европа. На 27 февруари само в Берлин участие взеха над 100 000 души, около 80 000 в Прага, 16 000 във Франция. На 5 март хиляди демонстранти излязоха отново в различни градове на Швейцария и Германия, а във Франция – бяха проведени над 119 протестни прояви. В Рим се състоя огромен протест срещу войната на Путин в Украйна, но и срещу членството на Италия в НАТО. На демонстрациите из цяла Европа можеха да се видят плакати с надписи „Спрете войната“, „Мирът ще спаси света“, „Путин свали си ръцете от Украйна“ и т.н.

Войната сплоти европейците и ги отрезви. Заради десетилетията на мир, изглеждаше, че в Европа войните са отживелица. Те изглеждаха далечни, някъде „там“. Това „там“, днес е „тук“. Затова и толкова мащабна антивоенна активност не се е наблюдавала в последните десетилетия.

Повече от месец продължава интервенцията на Путин в Украйна. Колкото повече се удължават военните действия, толкова повече ще се засилват и демонстрациите срещу тях и призивите за мир. Това поставя въпроса – заражда ли се ново антивоенно движение?