Статията бе представена на четенията в
памет на проф. Кирил Шопов, които се състояха във ВТУ. Събитието бе
организирано от Политологична работилница „ARS”.
Подготвя се сборник с публикации.
 |
| Източник:European humanist federation |
Успешният
референдум за излизане от ЕС на Великобритания и победата на Доналд Тръмп на
президентските избори в САЩ предизвиква вълна от емоционални изказвания и противоречиви
настроения. Найджъл Фараж, бившият лидер на Британската
партия на независимостта (UKIP),
определя 2016 година като „година на голяма политическа революция“[1], а унгарският
премиер
Виктор Орбан обявява, че „настъпва краят на
това, което наричаме либерална не-демокрация”[2]. Либералните анализатори, от своя
страна, смятат, че се намираме в пост-истинна епоха, в която фактите вече нямат
значение. Масите не се интересуват от експертни оценки, а базират решенията си
на емоции и фалшиви обещания. Това дава все по-голяма възможност за вълна от победи
на популистки и антисистемни партии из цяла Европа.
В настоящата
статия се цели възможността да се разбере и анализира тяхната същност, което ще
спомогне за отговорите на няколко въпроса – „Защо се появяват?”, „Защо
получават широко одобрение от гражданите?”, „Антисистемни ли са по своя
характер?”
