Настъпва ли държавата срещу гражданското общество?

Години наред бяхме свикнали хората да играят активна спирачка на всяка нередност или решение, което не беше в обществен интерес. Мобилизацията срещу застрояването на Пирин бе нов импулс за гражданското общество. Това са и най-мащабните протести от 2013 година насам. Въпреки това те все още нямат резултат, защото властта не отстъпи и използва най-добрата тактика за туширане на общественото напрежение – игнорира гражданите и ги остави да подскачат по улиците докато не се изморят и стопят до група, която не представлява реална опасност. Тактика, действаща много по-добре от използването на насилие, което би мобилизирало още повече хора.

Ако в предишните управления на Борисов имаше доза прагматизъм и гражданите извоюваха частични победи, днес наблюдаваме отказ от всякаква възможност да се приеме мнението на протестиращите, а дори се използват и квалификации срещу тях. В този процес се забелязва и все по-дистанцирано и хладно отразяване, което коренно се различава от поведението им през 2013-2014 г.

Наблюдава се и тенденция в затихване и избутване в страни на либералната еуфория, която беше характерна за протестите срещу „Кабинета Орешарски“. Тя се измества от неоконсервативна вълна, която все по-настоятелно заема място в обществото и прокарва своите идеи, които често се пресичат с тези на управляващите.

Ежедневно държавата настъпва срещу крехките извоювани победи. Първата атака беше срещу Пирин, после разрешиха строежите в земеделските земи край морето. Беше дадено разрешение за строежи по Северното Черноморие, което притежава най-дивите места по морето, последваха Резово и Синеморец. Накрая преградиха и плаж „Корал“.

Вижда се как поетапно, използвайки умората на гражданите, властта постепенно успява да прокарва политиките си. Забелязва се и нещо по-тревожно – държавата настъпва безкомпромисно срещу обществените интереси за сметка на частните.