Текстът беше започнат
преди няколко седмици, но не ми стигаше времето, за да го довърша. Възможно е
да има и неточности. Затова прилагам набор от материали, които съм ползвал при
написването на статията. Така ще можете да придобиете по-пълна представа за
случващото се в Рожава.
 |
| Източник: http://www.historytravel.org/rojava |
Месеци на ред кюрдите
водят ожесточени сражения със силите на „Ислямска държава”. Днес град Кобани е
на път да падне под напора на джихадистите. Единствено самоотвержената борба на
кюрдските бойци ги държи вън от пределите му.
От началото на
офанзивата на терористите от ИДИЛ в Ирак, единственото място в Близкия изток,
което остана почти незасегнато, е автономната област Кюрдистан. И до днес там
убежище намират както сунити и шиити, така язиди и християни, а мястото се
смята за един оазис, в което религиозният фанатизъм отстъпва на светския начин
на живот.
Нещо повече. Дългите
борби за независимост на Кюрдистан, крайно нестабилната ситуация в региона и
добрата самоорганизация за отблъскване на ислямските милиции, предоставят нови
възможности пред кюрдския народ за изграждането на един нов по-справедлив модел
на демократично самоуправление, базиран на местни специфики. За съжаление все още липсва сериозен поток от информация за
случващото се там, което възпрепятства възможността за задълбочен анализ.
Докато медиите
разпространяват информация за „антитерористичната” коалиция, съставена от
САЩ, чиято вина е огромна за създаването и
финансирането на терористични групировки като „Ислямска държава” и „Ал Кайда”,
населението от региона Рожава[1] в Сирия полага
основите на автономна демократична общност, революционна по своята същност.
Разбира се тези събития почти не намират място в новинарските емисии, все едно
не съществуват. Медийното затъмнение може да се дължи на различни фактори,
един, от които е подкрепата, оказвана на местното население от ПКК и лидерът й
Абдула Йоджалан, чиято партия е приемана за терористична. Въпреки това идващите
вести от Западен Кюрдистан говорят за истинска социална революция, а
изграждането на автономната им област се базира на идеята за „демократичен
федерализъм”.
Още
през ноември 2013 година Партията на демократичния съюз започва борба за
създаване на автономия. Написана е и конституция, която се нарича „Харта за
Обществен договор”. Погледнато исторически тя е най-демократичната, създавана в
този регион, като подчертава, че "демократично самоуправляващите се
области не признават идеята за държава, създадена на принципите на
военната сила, религията и централизма", а област Рожава „остава част от
Сирия”.
Вихрещата
се гражданска война дава възможност на кюрдското движение в Сирия, водено
от PYD (Партия на демократичния съюз)[2] да
поеме контрола над региона в тази част на страната. Тя прокламира за формиране
на алтернатива за всички, без деление на етническите
групи. PYD отказва да участва в гражданската война в Сирия, като
използва самоорганизирани „отряди за народна защита” както срещу силите на
Асад, така и срещу бойците на „Ислямска държава”. Интересно е наличието на
групи създадени от жени, биещи се наравно с мъжете, което показва изключителна
равнопоставеност между половете.
Как
функционира област Рожава?
За да
се разбере повече за демократичната самоорганизация на Западен Кюрдистан, то
трябва да се разгледа политическата му структура, механизмите за вземане на
решения и съдебната система. Традиционната държава е заменена от алтернативна
форма на демократично общество, базирано на принципи като децентрализация,
федерализъм и пряка демокрация. Целта, която си поставят местните е не да бъдат
управлявани, а те да управляват. Процес, който е труден по своята същност, но
така бленувам от различни философи, активисти и идеолози.
Автономната област се
разделя на три кантона, всяка със собствено демократично и автономно
самоуправление. Кантонът Джизире обявява независимост на 21 януари
2014 г., последван от кантон Кобане на 27 януари и кантон Ефрин на 29 януари. В
моделът на „демократичния федерализъм” практически се цели по-високите нива на
структурата да имат повече координационни функции, отколкото управленски, чрез
което решенията да произлизат „отдолу-нагоре”.
В
центъра на социалната уредба,
която предлага Рожава, стои комуната, като основна единица. Тя
се явява център на обществото. Комуните се
създават в кварталите, селата и градовете. Те нямат определен брой, а се
организират спрямо интересите на хората, от самите тях. В един квартал, те
могат да бъдат – 6, 10, 20, а може и повече. Всяка комуна си има ежеседмична
среща, на която разглеждат различни въпроси от ежедневието им. Решенията се взимат
най-често чрез консенсус, а участници могат да бъдат лица над 16 години.
Разбира се заради своята автономност, в някои райони и градове може да има
различия при структурирането. Чрез тях се формират кооперативи,
които създават пекарни, работилници или се занимават със
земеделие. Участниците в комуните организират срещи с образователен
характер, на които се разясняват правата на хората, принципите на демократичния
федерализъм; изучава се историята на Кюрдистан, преподава се кюрдски език, както
и много други културни прояви.
Комуните, от своя
страна, за да придобият политическа форма, се
организират в районни съвети. Например, в град Хесеке, те са
16. Отделно функционира и градски съвет, който се съставя от
делегати на комуните, представители на политическите партии, организацията на
загиналите бойци, организацията на жените и т.н. За да се постигне полова
равнопоставеност, която е и една от целите на местните, задължително е
наличието на 40 процента от присъстващите да са жени. Председателите са двама –
от мъжки и женски пол. Те, както и съпредседателите са избираеми, като се
номинират от комуните и биват подложени на гласуване. В Хесеке те са 21.
Заседават веднъж месечно или при извънредни случаи.
В
различните части на Рожава не всички приемат идеята за демократичния
федерализъм, а искат да бъдат представяни чрез партии и избори. Решението е две
паралелни структури – едната се базира на избори, които трябва да се проведат в
най-скоро време, а другата са съветите, като сътрудничеството е в процес на
договорки.
Структурата
на съветите, която се използва в Рожава, е взаимствана от Северен (Турски)
Кюрдистан, където се прилага повече от две години и продължава да функционира.
Социалната база „е организирана на нивата на селото (köy),
градските квартали (mahalle), градските райони (ilçe), града (kent),
и региона (bölge).“[3] При тях също има
наличие на две паралелни структури – на съветите и на държавата. Най-високото
ниво на федериране в Северен Кюрдистан е Конгресът на Демократичното Общество.
Той се формира от делегати чрез императивен мандат (което значи, че могат да
бъдат отзовавани). Те съставят 60% от представителите, а останалите 40% са
членове на граждански организации, синдикати и политически партии.
Съдебна система[4]
Започналите
промени в политическата система на Западен Кюрдистан дават отражение и върху
съдебната система. Старата е заменена с нов модел, базиран на „демократичния
федерализъм” и съветите. Моделът е създаден по инициатива на Движението за демократично общество (TEV
DEM), което има огромни заслуги в развитието на този анти-авторитарен
модел на самоуправление.
Най-ниското ниво на
съдебната система в Рожава, организирано в селата и кварталите, се поема
от комитетите за мир и консенсус. Те разрешават дадени казуси
на базата на общо съгласие, но ако не могат да се справят или
попаднат на тежки случаи, като убийства, ги изпращат на по-горни инстанции.
Съдебната система на
най-ниско ниво има двойна структура. Общите комисии са
отговорни за конфликтите и престъпленията, а женските комисии са отговорни за
случаи на полова дискриминация и работят заедно със Съюза на жените.
Следващото ниво на
съдебната система в Западен Кюрдистан са гражданските съдилища, които се
формират в областните градове. Техните съдии могат да бъдат
номинирани от самите съдилища, както и от всеки гражданин в
областта. Съветите на регионално ниво разглеждат номинациите като избират
седем от тях. Номинираните не трябва да са юристи, както в другите съдебни
системи, тъй като вярват, че само така ще представляват интересите на
обществото. Ако дадена „страна” има възражения по дело в гражданските съдилища,
то тя може да ги прати до Апелативния съд. Те са общо четири за
трите кантона на Рожава – два в Джизире и по един в Кобане и Ефрин, като
съдиите задължително трябва да са юристи. На най-високо ниво има и Регионален
съд, който е един за Западен Кюрдистан.
За спазването на
приетата Харта, както и за приеманите закони, следи Конституционният
съд, който е съставен от седем души.
Съдебната състема в
Рохава притежава и една надстройка, която се нарича, Съдебен парламент,
като всеки кантон има по един. Той се състои от 23 души, разпределени по
следния начин: „трима представители на Министерството на
правосъдието, единадесет от съветите на правосъдието; седем от
Конституционния съд; и двама от адвокатската колегия.”[5] Парламентите, от своя страна, почти не
зависят от политическата власт, а целта им е координирането и изграждането на
съдебната система.
Въпреки
революционните промени в обществото, демократични по своята същност, пред
жителите на Рожава стоят много трудности и проблеми, които са важни за
опазването и укрепването на „оазиса”, който са изградили на място, заобиколено
от хаос и разруха.
Някои възприемат
революцията в Рожава като „кюрдската пролет”. Други правят паралел между
случващото се в сирийската област и сапатизма в Чиапас. Трети виждат в Западен
Кюрдистан социалната революция от Испания през 1936 година. Макар и в различни
условия и местни особености, приликите в основните им „белези” като анти-авторитарна
идеология, самоорганизация и самозащита, търпимост от всякакво естество и
равенство между половете, дават възможност за съпоставка и анализ, но на
по-късен етап. Въпреки това моделът в Рожава дава нов пример в изграждането на
свободно общество „отдолу”. Кюрдската област е изолирана от почти всички
участници в конфликта както от турското и сирийското правителство и
бунтовническите групи, така е изправено и пред заплахата „Ислямска държава”,
която се стреми да превземе един от основните им центрове - Кобане.
Трудностите, пред които е изложено местното население за опазването на
териториите си, както и драматичната им самоотвержена борба, карат все повече
хора да симпатизират на каузата им.
В
заключение, ще цитирам Захер Бахер, пряк участник на събитията, посетил Рожава,
който пише следното[6]:
„В
Сирийски Кюрдистан хората бяха подготвени и знаеха какво искат. Те вярваха, че
революцията трябва да започне от дъното на обществото, а не от върха. Тя трябва
да бъде социална, културна и образователна, както и политическа революция.
Хората в общностите трябва да са тези, които поемат окончателната отговорност
за вземане на решения.”
Вече има и преведени статии на български:
[1] Област в Северна Сирия (Западен Кюрдистан)
[3] http://bezlogo.com/2014/10/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BA%D0%BA-%D0%B8-%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%BA%D1%8E.html
[4] По данни от този материал : http://new-compass.net/articles/consensus-key-new-justice-system-rojava
[5] Пак там
[6] http://www.anarkismo.net/article/27301
Няма коментари:
Публикуване на коментар