Светлин Тачев: „Трябва да се борим за истинска демокрация”

Взел интервюто: Васил Димитров
Вестник "Протест", брой 35 

Как започна протестът за теб?

Участвам активно в протести още от ученик. Един от първите пъти беше срещу затварянето на торент тракерите през 2008 година.  Взех участие и в анти-правителствения протест на 14 януари 2009, когато стотици граждани бяха бити и арестувани, както и в различни екологични протести. За мен уличните демонстрации са основен начин за изказването на мнение и възможност за съпротива срещу статуквото. Когато гражданите не са доволни от дадена дейност от страна на властта, трябва да са там и да отстояват правата си. В България това е много трудно, тъй като сме революционери в кръчмите, на по чаша ракия, а когато дойде време за реални действия, се прибираме на топло вкъщи. Трябва да се научим да защитаваме обществените си интересите и да не позволяваме да ни използват.

След като завърших и бях приет във Великотърновския университет, продължих с активистката си дейност и в Старата столица. Бях един от организаторите на протестите срещу шистовия газ, срещу търговското споразумение АСТА, срещу скандалния Проектозакон за детето, анти-монополните протести от февруари 2013 година, юнските протести срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и окупацията на 321 аудитория в Ректората на ВТУ. Няма да забравя, когато събирахме подписи за налагане на мораториум върху проучванията за добив на шистов газ. При двадесет градуса под нулата и обилен снеговалеж, стояхме и не се отказвахме. Хората ни спираха и питаха как имаме сили да го правим, но каузата е над всичко. И успяхме, във Велико Търново събрахме най-много подписи от глава на населението.

Кои според теб са най-големите гафове на правителството?

След февруарската вълна на протести, внезапната оставка на кабинета „Борисов” и последвалите предсрочни избори, новото правителство нямаше право на грешка. Натрупаното недоверие в гражданите щеше да избухне отново. Очаквах го. В деня на изборите пред местна медия, направих прогноза, че протестите ще се възобновят. Не можах да предвидя само причината. Назначаването на медийния магнат Делян Пеевски за шеф на ДАНС катализира справедливо обществено недоволство, което изпълни улиците на София. Това беше основният и фатален гаф на правителството на Пламен Орешарски. Разбира се, не е и единствен. Постоянно сме свидетели на всевъзможни недомислени решения, от които страдат обикновенните хора. Опитите за застрояването на Странжда и Карадере, невъзможността за изготвяне на адекватна политика спрямо сирийските бежанци и недомислената полицейска операция в Лясковец са само част от тях. Като студент не мога да не отбележа и факта, че правителството се опитва да прокара промени в Закона за висшето образование, с което ще позволи ректорите да имат право на повече от два мандата. На практика, това ще превърне ВУЗ-овете във феодални владения на определен кръг от хора.

Ти подчерта, че си си организатор на Февруарските, а и на ред други протести във Велико Търново. Откъде идва тази енергичност за граждански активизъм?

Ние сме децата на фалшивия преход, който беше извършен и дирижиран от службите и бившата червена номенклатура. За периода от 25 години всичко в страната ни беше унищожено и разпродадено. Бившите комунисти станаха капиталисти. Неадекватната политика, провеждана в този период, принуди хиляди български граждани да напуснат страната, за да търсят по-добър стандарт на живот в чужбина. Ако всички напуснем, то кой ще остане? Трябва да останем и да се борим за по-добро бъдеще, което да завещаем на нашите деца и внуци. Нямаме право да се отказваме. За мен чужбина не е алтернатива. Обичам България и искам да живея и да се развивам тук. Много пъти съм си казвал, че повече няма смисъл, но въпреки това продължавам. Проблемът на февруарските протести беше, че нищо от исканията си не постигнахме, а някои от организаторите се подведоха и се впуснаха в изборите, което беше най-лошият вариант, който можеха да изберат. Партийно-политическата криза достигна своя връх и доверието към тях спадна драстично. Голям процент от младите не вярваме на фалшиви обещания и неизпълними програми. Родителите ни бяха излъгани от различни „месии”, които се сменяха през годините, без да виждат реален изход от кризата, която е перманента в България. Нужно ни е стабилно гражданско общество, което да отговаря на всеки погрешен ход на властта. Това е моята цел и затова съм на улицата. По време на протестите през февруари бях един от поканените организатори на кръглата маса за консултации за обществен съвет към Президента. Деветима бяхме от организаторите на протестите, другите представители на различни браншови организации. Като видях кои са участниците, хора, които нямат нищо общо с обикновенните граждани, то аз бях единственият, който отказа да учавства. И не съжалявам.

С какво се сблъска по време на тези протести и окупация?

С много неща. Сблъсках се с много трудности и предателства, но и се запознах с много нови хора. Смятам, че се изградих като личност. Вярвам, че успях да се запазя като човек и останах верен на себе си. Изля се много мръсотия върху мен, бях заклеймяван, критикуван, но това е в реда на нещата. И все пак, не съжалявам за нищо. Преживях невероятни емоции. За мен важното е да се опиташ, без значение какъв ще е резултатът.

А най-незабравимите ти моменти от окупацията?

Имам много моменти. Самата окупация на 321 аудитория на ВТУ, неизвестното, което ни чакаше. Незабравимо преживяване. От Велико Търново взехме участие в „Походът на справедливостта” на 10 ноември. Когато пристигнахме в окупирания Ректорат изпитах незабравими емоции. До момента не бях участвал в нещо подобно. Изнесох реч пред Ректората на СУ. Виждах насълзените очи на нашите родители, познати и сънародници, които ни приветстваха. В тях се изписваха радост, подкрепа, надежди и тъга. В такива ситуации не можеш да си равнодушен. Два дена по-късно блокирахме и Парламента. Триста студенти се изправихме пред хиляди полицаи и жандармерия, които бяха изпратени от управляващите, за да прочистят площадите от собствените си деца, от бъдещето на България. Гражданите, които дойдоха да ни подкрепят и застанаха рамо до рамо с нас. Само човек, който го е преживял, знае какво чувстваш и емоциите, които преживяваш.

Как се отнесоха хората във Велико Търново към протестните действия?

По време на окупацията срещахме общественото одобрение на търновци, но то беше по-скоро пасивно. За това целяхме да привлечем вниманието на нашите колеги от университета. Да ги накараме да се активизират, тъй като студентите винаги са били основен двигател в обществено-политическите промени. ВТУ има традиции в окупациите, през 1990 година е затворен Ректоратът. 23 години по-късно ние окупирахме 321 аудитория. Въпреки всичко, подкрепата от страна на колегите ни не беше голяма, което лично мен ме огорчи. Липсата на заинтересованост към проблемите в страната и може би появата на страх от санкции, изиграха ръководна роля. Това е и една от съществените разлики между СУ и ВТУ. В София имаше висока обществена подкрепа и силно гражданско присъствие на улицата, което беше готово да брани студентите. Самите преподаватели дадоха допълнителна сила, като застанаха заедно с възпитаниците си. При нас това липсваше и реално бяхме сами срещу всички, тъй като и ръководството, и Студентският съвет бяха против окупацията.

От колко време вземаш участие в протестни мероприятия и има ли други действия, които вършиш като гражданска опозиция на властта?

Покрай световното движение „Окупирай”, във Велико Търново създадохме много инициативи, организирахме прожекции на различни филми с дискусии, дебати и благотворителни акции. Създадохме хранителен кооператив и проведохме няколко безплатни пазара, които срещат добри отзиви сред търновци. Занимавам се с научна дейност в студентски клуб към университета. Скоро издадохме сборник, а ми предстои да издам и първия си по-сериозен труд. Също така пиша статии в блога си.

Отскоро създадохме и Солидарен център, в който всичко е безплатно, а той се управлява от хората в него, на доброволни начала, без да сме зависи от каквито и да било организации.

Какво трябва да се промени в България?

Преди всичко трябва да се променим самите ние. Ако не можем, то няма как да променим и България, тъй като гражданите на една страна са нейното лице. Без истинско и силно гражданско общество, което да е коректив на властта, не можем да очакваме много. Знам, че е трудно и управляващите, без значение кои са, няма да позволят, но хората трябва да започнат да налагат контрол във всяка една област. Това е бъдещето. Властта трябва да е в ръцете на гражданите. Ние сме суверенът.

Какво би казал на протестиращите и българския народ?

Пътят е дълъг и труден, но не трябва да се отказваме. Трябва да се борим за истинска демокрация. Фасадната демокрация, която беше наложена, започва да се срива. Системата е прогнила из основи. Всички заедно можем да постигнем една по-добра България. Ако останем верни на каузите си и не се поддаваме на манипулации и подкупност, то ние ще победим. Бъдещето е наше!