понеделник, 7 април 2014 г.

Същност и характеристики на преференциалния вот

Статия публикувана в новия брой (34) на вестник "Протест"


С наближаването на изборите за Европейски парламент, несъмнено най-обсъжданият въпрос в публичното пространство е системата, по която ще гласуваме. Темата „ Нов изборен кодекс” разбуни „духовете” и предизвика вълна от дискусии, дебати и критики. Мненията за него са от „много добър” до „пълен провал”. Идеята за въвеждане на мажоритарен елемент срещна компромисен вариант във въвеждането на преференциален вот
Какво представлява той и отговори ли на обществените очаквания? Ще бъде ли ефективен или е поредният опит за „измиване на ръце”? Настоящата статия има за цел да запознае аудиторията и да отговори на тези въпроси. За нужната обективност ще бъдат разгледани същността, основните характеристики и функциите на преференциалния вот. Чрез сравнителни методи, изследването ще придобие характер, който ще отговори за ефективността му според Новия изборен кодекс.


Най-общо казано, преференциалният вот дава възможност на гражданите, освен да гласуват за определена партия, то и да разместват кандидатите в листата. Според специалисти, това е един от ефективните начини за борба на гражданите с възможността партиите безконтролно да подреждат списъците. Преференциалният вот е електорална система с отворени листи, тъй като позволява на гласоподавателите да определят своите фаворити. При такава с твърди партийни листи, хората имащи право на глас избират кандидатите в определен ред, който е избран от партията. В България, на парламентарните избори през 2013 година, използван беше вторият вариант, тъй като правителството на ГЕРБ премахна преференциите и наруши едно от основните си предизборни обещания.
Преференциалният вот е широко разпространен по целия свят, разбира се, изпълнен със своите специфики и вариации. В Дания, например, избирателят може да даде своя глас за всеки кандидат в листата. Процентът, който трябва да получи, за да бъде преместен е 25%. На изборите в Швеция, пък, процентното разпределение е 5% в избори за Европейски парламент, общинско събрание или областен съвет и 8% в избори за Парламент. Прекалено високият праг, в повечето случаи, не позволява реално разместване на кандидатите, което обезсмисля идеята. Разбира се, има страни, като Италия, където процентът е нулев и преференциите работят успешно.
В България, преференциалният вот се въведе за първи път през 2007 година. Неговото приложение на изборите за Европейски парламент беше пълен провал, тъй като правителството на Тройната коалиция гласува 15% праг за преференция, което съсипа из основи идеята. Въпреки, че не малка част от българските граждани използваха разместването на кандидатите, то нямаше такъв, който да е минал 10%. С въвеждането на Изборен кодекс през 2011 година, правителството на ГЕРБ утвърди пропорционалната избирателна система с 9% посочвания, но година по-късно се отметна от решенията си и прие пропорционална система с твърди партийни листи.
Новият избирателен кодекс трябваше да коригира всички грешки на предишните управляващи и да изгради сравнително качествен закон, който да създаде предпоставки за честни избори. Въпреки дългото забавяне, гражданите очакваха въвеждането на мажоритарен елемент, който да им даде възможност за избор на личност, а не както на майските избори – затворена листа, наредена от самата партия или проваленият опит за смесената избирателна система от 2009 година. Какво всъщност успя да „роди” българският политически елит?
При изборите за Европейски парламент прагът за разместване на кандидати в листите е 5% и водачът има възможност да бъде сменен. Не така стоят нещата в националните избори, където преференциалният вот е 7%, а лидерът, на практика, няма да може да бъде сменян. С приетото предложение на ДПС, бюлетините без посочена преференция ще се прехвърлят за водача на листата.
Въпреки гръмките слова на Мая Манолова, че това е най-доброто създавано до момента, то Новият избирателен кодекс, в частта си за преференциалното гласуване, не въведе нищо ново и съществено, а направи една реконструкция на „добре познатото ни старо”, с тази разлика, че намали процентния праг. Препращайки паралел с преференциите от 2007(15%) и от 2011(9%), то сега те са много по-реалистични. Въпреки това, прогнозите сочат неефикасност за пореден път, тъй като 7%-та бариера за национални избори и въведените условия, запазват политическото статукво. Единственият начин за реална промяна е премахването на процентната бариера или смаляването й до процент. Всичко друго е „чесане на езици” и пожелания.
Критиците на преференциалния вот смятат, че основните му недостатъци са сложните механизми за преброяване на преференциите, както и нужното времето за тази цел. Усложняването на изборния процес, създава предпоставки за объркване на гласоподавателите, което може да доведе до неправилен или невалиден вот. Въпреки това, преференциите са добър пример за реален контрол над партийните листи и при добре създадена изборна система, могат да дадат възможност за ефективна борба с наложеното статукво.

2 коментара: