Революционен потенциал на Майдана?

Текстът е различен поглед върху ситуацията в Украйна. Не цели да налага мнение, а е опит за хипотеза.

Всички сме свидетели на събитията в Украйна. Ситуацията в бившата съветска република е сложна и трудна за анализиране. Липсата на обективна информация изкривява представите ни, които залитат в една или друга крайност. В последните седмици на дневен ред е Крим и възможността автономната област да се отцепи. Сблъсъкът между САЩ и Русия за спорната територия изостри международните отношения и създаде предпоставки за нова Студена война. Това измести фокуса на събитията далеч от Майдана. 

Откакто Янукович беше свален, сякаш никой не се интересува какво се случва на Площада на независимостта. Доста митове се създадоха около него. Въпреки всичко Майданът е феномен за Украйна, а ролята му все по-силно започва да изпъква. Това обърка плановете както на международните „играчи”, така и на украинската опозиция, които смятаха, че всичко ще приключи с отстраняването на президента Виктор Янукович. Хората от площада имат възможността да се борят за истинска демокрация и да изградят страната си „отдолу”. Потенциалът, който притежава Майданът е голям, но имат ли воля украинците да продължат по пътя на промяната? Преди всичко трябва да има предпоставки за подобни тенденции.  

Първо. Трудно е да се каже, че в Украйна имаше революция, но се създадоха предпоставки за такава. Свалянето на Янукович не беше нищо повече от обикновен преврат. Липсата на радикални промени в обществено-политическия живот на страната доведе единствено до подмяна на олигархичните кланове. Реакцията на митингуващите беше показателна при пристигането на освободената газова принцеса Юлия Тимошенко на площада – част от тях напуснаха разочаровани, а на следващия ден последва и протест, в който се включиха над 5000 души.[1] Ако не се „помете” цялата олигархична клика, то всички действия до момента са били напразни.

Второ. Майданът отказа да се разпусне. Това трябва да се случи чак след изборите за президент. Над 3000 души продължават да живеят на площада. Самоотбраната продължава да функционира. На призивите за връщане на оръжието, от страна на властта, има отрицание.

Трето. Създаден беше и Съвет на Майдана, а всички предложения и         назначения - както правителствени, така и в администрацията, трябва да

бъдат съгласувани и одобрени от него.[2]

Четвърто. Започва да расте недоволство и срещу новата власт. Украйна е в технически банкрут и се нуждае от спешни реформи, които ще включват приватизация на енергийния сектор, орязване на отстъпките и социалните програми, рязко повишаване на цените на газа и други комунални услуги, увеличение на пенсионната възраст. На всичко отгоре Киев започна да назначава олигарси за губернатори в източните региони.

Тези тенденции имат потенциала да тласнат хората към разочарование от новата власт и загуба на доверие в представителната демокрация. Също така те са в разрез с това, за което се бори Всеобщият форум на майданите.

Майданът като орган за самоорганизация и пряка демокрация

Как функционира Майданът? За да е пълна картината трябва да се обърне внимание и на Всеобщия форум на майданите. Това е мрежова структура без лидери, която включва делегати от майданите от цялата страна. Форумът е алтернатива на киевската Рада. Той е надпартиен, териториален. До момента е провеждан три пъти. Първият форум се състоя в Харков, а модераторът Дмитрий Капранов обясни следното:

"Основните ни цели са да премахнем узурпаторите на властта и предотвратяване на узурпирането й в бъдеще. Това означава, че има списък на узурпатори (президент, министър-председател, олигархични кланове и т.н.), но най-важното е, че за да го предотвратим, трябва да създадем граждански механизми, механизми на пряката демокрация, както и реформа и развитие на местното самоуправление. Ние виждаме пътя на развитие на Украйна да идва отдолу, така че всеки гражданин да участва; не като следваме заповедите на държавната машина, за да доведем хора, които да крадат пари и да приемат рушвети.”[3]

В допълнение дава обяснение за това как ще изглежда структурата на Всеобщия форум на майданите:

„Решихме да не се създават допълнителни, вертикални, формални, бюрократични структури".

Майданът и неонацистите

Най-голяма гласност сред групировките, които участваха на Майдана, получиха полувоенната неонацистка организация „Десен сектор”. Те бяха едни от най-активните и добре организирани бойци на площада. Десният сектор бяха и в основата за преждевременното прекратяване на подписаното споразумение между Янукович и опозицията и изгонването на президента. Заради тях се създадоха и някои полуистини около Площада на независимостта, които се тиражират от противниците му.

Митовете за участието само на крайно десни и неонацисти може да се опровергае от факта, че на Майдана имаше както леви, така и анархистични групи като „Народного набата”, „Вольной земли”, „Автономний Опир”, „Народной воли” и други по-малки[4]. Също така се появи и информация, че е създадена еврейска рота в Самоотбраната на Майдана, която може да се окаже и че е само слух. Самата еврейска общност няма единно мнение за случващото се в Киев. Въпреки всичко техни представители се изказваха от трибуната на Майдана. Възможността от „кафява” революция е пресилена. Естествено опасност винаги има. Нека не сме лицемери и да погледнем обективно на нещата. В съседна Русия, която най-много „пищи” от надигащия се украински национализъм, убийствата за година на ксенофобска и расистка основа са стотици, но някак си този факт се премълчава. Въздигане на краен национализъм има и в Източна Украйна. По площадите се гори украинска литература.

Майданът е феномен. Едни го оприличават на въоръжен „Окупирай”, други като свърталище на нацисти. Мненията са много и различни. Украйна преминава през преходен период. И ако в западните демокрации опитите за изграждането на модел, който да идва отдолу, от обикновените хора, ще бъде възпрян, то в Украйна възможността е реална. На този етап от кризата в страната Майданът има революционен потенциал, а ситуацията в страна създава и предпоставки за промяна на системата към по-истинска демокрация. Дали това ще стане, можем само да гадаем. Всичко зависи от хората на площада. Моментът е подходящ, дано не го изпуснат.

[1]Овации и освирквания за Тимошенко на Майдана
(http://btvnovinite.bg/article/svetut/ovatsii-i-osvirkvaniya-za-timoshenko-na-maidana.html)

[2] В Киев гласуват под дулата на Майдана, интервю за в. Стандарт на Стела Стоянова с Елена Йончева 

(http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/v_kiev_glasuvat_pod_dulata_na_maydana-227572.html)

[3] Участники Всеукраинского форума Евромайданов приняли резолюцио
(http://joinfo.ua/news/view/801296_Uchastniki-Vseukrainskogo-foruma-Evromaydanov.html)

[4] Украинская революция и российская интервенция
(http://ru.narvol.org/ukrainskaya-revolyuciya-i-rossijskaya-intervenciya/)