сряда, 18 септември 2013 г.

Краят на САЩ като световен хегемон?



Международната политическа криза в Сирия, придоби нов курс, този на дипломацията. Предложение за подлагането на химическия боен арсенал на арабската страна под международен контрол, дойде от Москва и бе прието от режима на Башар ал Асад. По този начин беше даден шанс за решаването на конфликта в Сирия, по мирен път, без външната намеса на Съединените американски щати, поне на този етап от преговорите. С тази си политика, Кремъл заяви ясните си амбиции за равноправен играч на международната сцена, опитвайки се да наложи отново баланс на силите, който изгуби след разпада на СССР.
Кризата в отношенията между Русия и САЩ, съпоставима с времето на Студената война, намери своето временно решение на срещата в Женева, между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на щатите Джон Кери, които съгласуваха план за решаването на проблема с унищожаването на химическото оръжие в Сирия. Този акт, нанесе удар върху външната политика на САЩ и даде ясен сигнал, че хегемонията й на свръхсила върви към своя край. Всичко това идва, като отговор на колебливата политика на Барак Обама, който заявяваше готовността си за военен удар срещу режима на Башар ал Асад, а в последствие се опита да прехвърли част от отговорността за взимане на решение, върху Конгреса на САЩ. Липсата на доказателства, затова кой е използвал химически оръжия на територията на Сирия, допълнително засилиха международния скептицизъм, относно стартирането на военна намеса, без съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Това доведе до отказа за категорично участие на 12 страни от НАТО, в операция срещу Сирия, включително един от най-верните съюзници на САЩ, Великобритания. 
И ако през 2003 година, Вашингтон взе решение за нанасяне на удари по Ирак еднолично, без подкрепата на НАТО и липсата на нужната декларация от страна на Съвета за сигурност на ООН, то тя имаше над 20 свои съюзници. В сегашния конфликт САЩ разполагат с помощта на Турция, Саудитска Арабия, Катар и Франция. Влизането в нова военна авантюра среща и рязкото недоволство на обществото. Преди 10 години, когато правителството на Буш, реши да започне войната в Ирак, след масовите протести по целия свят, пресата съобщи, че „на планетата все още съществуват две свръхсили”: държавната власт на САЩ и световното обществено мнение. Днес, освен него, яростни противници на американската намеса във вътрешните работи на Сирия застават Русия и Китай. Твърдата политика на Кремъл налага ясни амбиции за укрепване позициите на Русия, като противовес на американското влияние в Близкия Изток. При евентуална загуба на своите бази, Москва ще изгуби и влиянието си в Средиземно море и Близкия изток. И ако през 2003 година, руснаците налагаха само критика върху намеренията на САЩ да нанесат удар върху Ирак, то днес, те се явяват основен играч в конфликта в Сирия.
Опитите на Барак Обама да убеди световната общност в нуждата от интервенция не дадоха резултат, тъй като липсваха нужните доказателства, затова кой е използвал химически оръжия. Дори обръщението му към американската нация и опитите му да обърне същността на проблема към това, че случващото се в Сирия е заплаха не само за живота на сирийците, но и за национална сигурност на САЩ, не дадоха търсения ефект. Подобно твърдение беше използвано и от правителството на Буш, като изнесоха, че Ирак подкрепя и осигурява финансово терористи и терористични организации, които с действията си застрашават сигурността на САЩ и всички американци. Заплаха, с която манипулираха общественото мнение и бързо успяха да го обърнат в своя полза.
Призивите на Барак Обама за въвличането на САЩ в пореден военен конфликт, идват и на фона на икономическите трудности, които изпитва страната и най-вече възможността от технически фалит. Законовият праг на държавния дълг ще бъде достигнат в средата на октомври (т.г).
От своя страна, Владимир Путин успя да прокара по блестящ начин руските интереси. Чрез дипломатичния ход по разоръжаването на Сирия и твърдите си позиции, той запази позицията на Москва, както и своя важен близкоизточен съюзник. По този начин Путин получи одобрението на Великите сили, което донякъде смекчи отношението към него на авторитарен държавник.
На фона на добрите дипломатични резултати и възможния край на кризата с химическите оръжия, остава още един неразрешен въпрос – краят на гражданската война в Сирия. Макар и премахната заплахата от боеприпасите за масово поразяване, разрешаването на конфликта остава без ясен отговор. Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ обяви официално, че изпраща оръжие на сирийските опозиционни сили, което е в разрез с идеята за мирният край на напрежението в Сирия. Всичко това може да се разглежда и като ход за пласиране на боеприпаси и воденето на подривна дейност, спрямо режима на Башар ал Асад, което да хвърли страната в още по-голяма криза. Фронтът срещу режима в Дамаск все повече придобива радикален ислямистки облик, подкрепян от организации близки до терористичната групировка „Ал Кайда”, като "Фронта Ал Нусра" и "Ислямската държава в Ирак и Левант”, които се борят за създаването на ислямски държави на мястото на досегашните светски режими. Русия, от своя страна, също продължава продажбата на оръжия на своя съюзник, което устройва Кремъл и водената от тях политика.
Макар Барак Обама да обяви, че запазва правото на САЩ за военен удар срещу Сирия, без резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, следващите му стъпки за подобен ход, ще са много по-трудни и сложни. Най-вероятно ще се обърне, отново, за подкрепа към Конгреса на САЩ, което при евентуален отказ ще го изправят пред нуждата от еднолично решение, без обществена и политическа подкрепа.

1 коментар:

  1. Тази статия добре показва формалната страна на междудържавните отношения, но никъде не се говори за интересите на едрите империалистически кръгове, за които главните действащи лица - като президенти, държавни глави и др., са само клоуни - марионетки - бушони на едрият капитал пред общественото мнение!
    Никакви лични недостатъци или предимства на някоя от тези марионетки, не са в състояние да променят нещо съществено в днешните империалистически отношения!

    ОтговорИзтриване