Полупряка и пряка демокрация

От няколко години, в българското политическо пространство, силно се спекулира с пряката демокрация. Различни политици, партии и НПО-та използват този термин за своите популистки програми и лозунги, с което налагат грешна представа за него.

В повечето случаи основният пример, който се дава за пряка демокрация е Швейцария. Неправилно твърдение, което се натрапва в публичното пространство и създава грешна представа у хората. Несъмнено Швейцария остава държавата с най-добре изразена форма на демократично управление, но тя може да се определи, като полупряка демокрация с елементи на пряка. Това не значи, че няма общности, които са създали и развили истинска пряка демокрация. Затова, настоящото изследване цели да представи двете форми на демокрация. Изводите, които ще се достигнат, имат за задача да изяснят понятията и техните същностни характеристики.

Швейцарското държавно устройство е федерална парламентарна република с правителство (Федерален съвет), излъчвано от парламент. Законодателната власт се състои от Федерално събрание с две равноправни камари:

 *Национален съвет-200 депутати, избирани на всеки 4 години.

 *Съвет на кантоните-46 представители, по 2-ма от всеки кантон и по 1 от всеки полукантон, избирани за 4 години.

Избирателната система в Швейцария е пропорционална, но със свои особености. Праг за влизане на партия във Федералното събрание, няма. По този начин се дава шанс и на малките партии. Народните представители се избират на регионално ниво. В страната има 26 избирателни района, колкото е броят на кантоните. Поради различната численост на населението, кандидатите в избирателните райони варират от 35 до 1. Интересното на електоралната система в Швейцария е, че гласоподавателите имат възможност да избират кандидати от различните партийни листи, което засилва мажоритарния елемент и дава по-голяма свобода за избор.

В страната има засилена децентрализация на властта. Швейцария е административно разделена на 20 кантона и 6 полукантона, като всеки един от тях има свое правителство, парламент и конституция. Кантоните са разделени на окръзи, които се състоят от общини. Общинският съвет се избира чрез преки избори, от населението, за период от четири години. Броят на съветниците, в населените места, е различен като не могат да бъдат по-малко от трима души. Председателят на Общинския съвет се избира пряко от населението.

В кантоните Апенцел, Гларус и Унтервалден не се провеждат избори и плебисцити, а събрания на всички жители с избирателни права, които се наричат "Landsgemeinde". Участниците в тях вдигат ръка, за да покажат съгласие или несъгласие със съответното предложение. В тези три кантона пряката демокрация е осъществена. Всеки жител има право на глас, а всички заедно решават даден проблем.

С референдумите, които се провеждат няколко пъти в годината, гражданите имат възможност да се включат в управлението на държавата, като инициират промени в конституцията, спират закони или правителствени решения. В швейцарският модел те биват два вида:

*задължителен – референдум, при който всяка поправка в конституцията се смята за приета, ако получи подкрепата не само на мнозинството граждани, но и на мнозинството кантони. Швейцарската федерална конституция позволява на гражданите да вкарват поправки за гласуване, ако съберат 100 000 души, които да подпишат предложената поправка в рамките на 18 месеца. Националният съвет може да направи контрапредложение, като гласоподавателите трябва да изразят предпочитанието си на балотаж, ако и двете предложения бъдат приети.

*факултативен - референдум, при който се подлага на одобрение нов закон. Приетите от парламента закони не влизат в сила, докато не изтече срокът от 100 дни, в който инициативен комитет може да събере задължителната подписка от 50 000 души за свикване на референдум. В този случай, също се изисква двойна подкрепа.

Швейцарският модел на управление има сложен политически механизъм, който е изграждан в продължение на векове. В днешния си вид, той може да се определи като полупряка демокрация.

От Азия, през Европа до Латинска Америка, различни общности успяват да осъществят така наречената пряка демокрация. При нея хората участват директно във взимането на политически и икономически решения. Пряката демокрация се базира на няколко основни принципа:

*Децентрализация-пряката демокрация не зависи и не припознава държавните институции, тъй като цялата власт е децентрализирана и реализирана единствено чрез институцията на събранията, които се федерират в Генерално събрание (еквивалент на Народното събрание).

*Хоризонталност-в народните събрания всички имат еднакви права, отхвърляйки йерархията и наложената власт от човек над човека, създавайки егалитарно общество.

*Взаимопомощ –за може да функционира подобен начин на самоуправление, то нуждата от взаимопомощ и солидарност между хората има основно значение.

Основната институция в общество изградено на тези принцип е асамблеята. Това е събрание на пълнолетни хора, чрез което взимат, разискват и изпълняват решения, които засягат техния социален и икономически живот. 

Асамблеята е единственият източник на суверенност. Тя е институцията с реална власт, която не само взима решения, но и е отговорна за прилагането им. Работата по различни задачи се разпределя между хората от нея, чрез така наречените доброволни работни групи. При готови решения или крайни резултати се съобщават на събранието, където всички могат да ги обсъдят заедно.

В представителната демокрация обществото делегира властта на тъй наречените народни представители, които взимат решенията за начина на живот на хората в обществото. Пряката демокрация изключва посредничеството между обществото и политическите институции. Изпълнителните институции се съставят чрез пряко излъчване на делегати от всяка асамблея, които нямат право да вземат решения, а само да изпълняват и пренасят решенията. При нужда, се прави обратно взаимодействие с общността. Делегатите могат да бъдат отзовавани и сменяни във всеки един момент, което предотвратява възможността от корупция.

По този начин, в световен мащаб, функционират стотици общности. Една от тях е автономната панамска област Куна Яла, която се намира в Тихия океан. Местното население живее на серия от 50 малки острова, които са спечелили своята автономия през 1925 година, след кървава съпротива. Хората Куна наброяват 70 000 души и се самоуправляват чрез сложна система, изградена на базата на пряката демокрация, която федерира 500 различни автономни общности. Всяка общност и всеки населен остров имат свои вътрешни правила и наредби. Островите са абсолютно независими един от друг. Освен местните асамблеи, Куна Яла има Общ Конгрес, който се събира на всеки шест месеца. Всяка общност изпраща по четирима делегати, за да координират и изработват решения, които засягат всички в автономията. По този модел функционират и общностите на сапатистите. Основното място за вземане на решения в тях е Общото събрание. На него жителите се събират и решават всички въпроси касаещи общността. Освен асамблея, в селищата функционират и колективи (работни групи), които работят по определени дейности, засягащи общността. Всеки колектив има координатор, секретар и касиер. Координаторите се сменят най-малко веднъж в годината. Колективите извършващи специфични дейности. Те биват създавани от асамблеята и отговарят пред нея. В сапатистката въстаническа зона съществуват около 32 селища, които изпращат свои делегати, за да ги представляват в Революционния комитет на местното население. Те биват избирани от Общото събрание на всяка общност. Всеки делегат може да бъде отзоваван, по всяко време, ако общото събрание или колективите решат, че не си върши добре работата.

Различни общности функционират по този начин, като примерите са стотици. Разбира се, целта на изследването е съпоставянето на двата типа демокрация – полупряка и пряка – и техният начин на функциониране. Затова, от направения сравнителен анализ, могат да се извлекат следните изводи:

- Полупряката демокрация представлява форма на засилен обществен контрол върху държавната власт.

- Швейцария е страната, в която народът разполага с широки правомощия за участие в държавното управление.

- Избирателното население притежава повечето директни политически възможности за контрол и въздействие в сравнение с всички други демокрации.

- "При полупряката демокрация хората имат власт над закона, но законът управлява."

- За функционирането на системата на управление в Швейцария, представителните органи са неотменни.

- Пряката демокрация е най-висшата форма на самоорганизиране и самоуправление, но на този етап от човешкото развитие, е възможна в по-малки общности.

- Заменянето на традиоционната държавна структура с тази на събранията, позволява прякото участие на населението в обществения и политически живот на страната.

Събрание на жителите на Гларус

Събрание на жителите на сапатистко селище