Ситуацията в Сирия - опит за анализ

Пред прага сме на поредното човешко безумие. Десет години след войната в Ирак неоколониалните и имперски амбиции на САЩ са на път да пренесат в жертва хиляди цивилни граждани. Претекст отново са химически оръжия, каквито опасения имаше и през 2003 година, в Ирак. Тогава се оказа, че Садам Хюсеин не е имал на разположение подобен арсенал. Това се разбра с леко закъснение при вече унищожена и разграбена държава, както и избити хиляди невинни иракчани. Все пак Буш се извини за грешката, а в Ирак се възцари "демокрация". Сега Сирия е в същото положение. От една страна, има авторитарен държавен глава, който тормози народа си и използва химически оръжия върху него, а от друга бунтовници, които се опитват да го свалят. Подобен сценарий наблюдавахме и в Либия, макар че там всичко се разви много по-бързо. Разбира се имперските амбиции на САЩ изобщо не се вълнуват от изтреблението на невинни хора, а от ресурсите на една страна или мястото й на геополитическата карта. В случая със Сирия освен нефт, страната има и ключово географско разположение. 

В книгата си „Хегемония или оцеляване” Ноам Чомски разделя на три признака мишената на превантивна война от страна на САЩ. Тя трябва да притежава няколко особености:

1. Да е практически беззащитна.

2. Да е достатъчно значима, за да си заслужава усилията.

3. Да са налице възможности да бъде представена като абсолютното зло и непосредствена заплаха за оцеляването.

Несъмнено Сирия притежава два от трите признака. Разразилата се гражданска война, която избухна в разгара на Арабската пролет, като недоволство срещу авторитарния режим на Башар Ал Асад, е идеален повод за военна интервенция. На лице са „бунтовници”, които се бият за свобода и демокрация и отхвърлят  злия тиран. В последствие се установи, че голяма част от тях са наемници, вкарвани от други държави и ислямисти, подкрепяни от терористични групи като Ал Кайда. Светът стана свидетел на потресаващи картини, в които противниците на режима на Асад ядат сърцата на войници, обезглавяват ги, колят ги като животни. Има дори твърдения за открит боен отровен газ "Зарин" в град Джобар, изоставен от бунтовниците след прочистване от правителствените сили. Въпреки това Съединените Американски Щати твърдят, че режимът в Сирия е използвал химическо оръжие и не вижда друг изход от кризата освен военна намеса. В свое изказване държавният секретар на САЩ Джон Кери разкритикува нападението с химически вещества като изрази нова степен на възмущение от действията на режима в Сирия и определи действията му като "морална гадост". Съпоставено с изнесената от Брадли Манинг информация за зверствата на американските войници, действията на администрацията на САЩ могат да бъдат разгледани като изключително гнусни и лицемерни. Интересното в случая, е че обявилата „война на тероризма” северно-американска държава днес е на крачка от точно обратното, да застане на страната на „Ал Кайда” и близките до нея групи, като "Джабхат Ал Нусра". Това не трябва да ни изненадва, защото за САЩ са важни интересите. Нека не забравяме, че именно тя създаде Ал Кайда по време на съветската операция в Афганистан през 80-те години, когато бива активно подкрепяна и обучавана от ЦРУ и Саудитска Арабия. Интересно в случая е, че е там, където стъпи американски ботуш, радикалният ислям взима превес. В страните от Арабската пролет властта беше завзета от салафисти и уахабисти. Не случайно в момента Египет е на прага на гражданска война след свалянето на ислямисткия президент Мохамед Морси от армията и последвалите репресии срещу партията му „Мюсюлмански братя”. Подобна тактика, от страна на САЩ, може да открием в идеалистичните виждания на Удроу Уилсън. Задълженията на Вашингтон е да гарантира управлението в останалите държави да е в ръцете на „добродетелно малцинство”. Възгледът на самия Уилсън се свежда до това, че един елит от господа с „възвишени идеали” следва да бъде овластен да гарантира стабилността и справедливостта. По този начин САЩ си осигуряват възможността за прокарване на свои политики в страни богати на ресурси или с геополитическо значение.

Според Уилсъновия идеализъм, държавата, в която ще има военна интервенция, трябва да е достатъчно значима, за да си заслужава усилията. За САЩ Сирия има геополитическа значимост. Башар Ал Асад остана единственият държавен глава в региона, който е отявлен критик на политиката на САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция. Сирия поддържа добри отношения с Иран, която допълнително има крайно негативно отношение към Съединените американски щати и  Израел (който Иран не признава). От 2005 година насам иранската ядрена програма е обект на спорове със страните от Западния свят заради подозрения, че Иран може да отклони ядрена технология за военни цели. Реално погледнато Сирия е само трамплин към основната цел на САЩ и Израел, а именно Иран, която има възможност да произведе ядрено оръжие и да създаде големи проблеми в региона. Според френския политолог Раймон Арон притежанието на подобен тип оръжие има възпираща сила, което прави една страна, малко или много, независима в международните отношения.

Въпреки това в Сирия има и още нещо, което е много важно. На територията й е разположена руска военна база. Тя е единственият пункт за базиране на руски бойни кораби в Средиземно море и единствената в днешно време руска военна база извън Русия. Подобна криза в отношенията между СССР и САЩ спокойно може да се твърди, че е съпоставима с Карибската от времето на Студената война. Пределно ясно е, че в Сирия противопоставянето е отново между САЩ и Руската федерация, като духът на Студената война се усеща, отново. Не случайно вторите подкрепят правителството на Башар Асад и са против неговото отстраняване. При сценарий, в който бива наложено про-американско влияние, то неминуемо ще доведе и до премахването на руските бази, което тотално ще изхвърли руското влияние от региона.  

Не случайно Русия и Китай наложиха вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за Сирия няколко пъти. Естествено САЩ имат намерение да го заобиколят, което не е за пръв път. Право на намеса по „хуманитарни” основания е утвърдено най-вече в Източен Тимор и Косово. Особено бомбардирането на Косово се възприема от ръководните кръгове като доказателство  за утвърждаване на правото за прибягване до сила без необходимостта от санкция от страна на Съвета за сигурност. На практика,подобни своеволия обезсмислят ООН като организация, тъй като не може да отговори подобаващо.

Ситуацията се изостря и най-вероятният сценарий ще се сбъдне, а именно военна интервенция, което неминуемо ще доведе до още хиляди цивилни жертви, както и хиляди бежанци. Имперските амбиции на Великите сили са на път да хвърлят човечеството в поредната кървава касапница и то с цел пласиране на оръжията си, придобиване на нови ресурси и налагане на геополитически интереси. Определено Башар Ал Асад е авторитарен политик и рано или късно, той трябва да сдаде властта, но това трябва да се извърши от сирийския народ. В момента в Сирия няма революция, има гражданска война, която се подклажда отвън, а от нея губи само и единствено цивилното население. Българската държава трябва да остане неутрална в този конфликт, иначе ще трябва да се извиняваме отново.