От дълбока древност
човешкото съзнание търси идеалното и справедливо общество. В епохата на
Античността редица философи, сред които Платон и Зенон, създават забележителни
произведения. В тях те разглеждат структурата на идеалното общество,
взаимоотношенията в него, както и механизмите за функциониране му. Философите
целят да намерят такава форма на обществена организация, която да пази и
поддържа общото благо и справедливост сред хората.
С идването на Новото
време и зараждането на новите социално-икономически отношения в Европа[1], развитието на утопиите претърпява своето възраждане.
Натрупването на капитали и формирането на наемен труд дават поле на редица
автори да търсят алтернативи, базирани на социалното равенство.[2]
През 1516 година Томас
Мор пише своето съчинение „Утопия”, чието име приема названието на този тип политически
идеи. Най-често, те са представяни под формата на разкази на пътешественици,
завърнали се от въображаеми земи, в които е установен идеалният обществен
модел.
Сред най-ярките творци
на социални утопии са Томазо Кампанела, Сен Симон, Шарл Фурие, Робърт Оуен и
др.
С настъпването на 20
век, търсенето на идеални общества намалява, тъй като работниците получават
повече права и привилегии[3]. Победата на Октомврийската
революция и създаването на СССР, формират нов жанр, наречен дистопия.
Към него принадлежат автори като Олдъс Хъксли, Евгений Замятин и Джордж Оруел,
които описват тиранични общества, базиращи се на всеобхватен контрол от страна
на държавата.
В историята на
политическата мисъл присъстват десетки утопични системи. Човешкото въображение
не спира да произвежда визии за най-справедливото и добро
общество. Науката притежава богата литература, базирана на
изследвания върху тях.
Такава е и
Нютопия [4], въображаемата страна, прокламирана от
Джон Ленън и Йоко Оно на 1 април 1973 година в Ню Йорк. Въпреки, че идеята се
смята за ирония, насочена към проблемите на Ленън с имиграционните власти на
САЩ, тя има много по-дълбок смисъл. За съжаление Нютопия е елемент от
биографията на Ленън, която е несправедливо забравена с времето. Върху нея няма
почти нищо писано (поне в българското пространство), а тя е олицетворение на
идеите на цяло едно поколение.
Духът на 60-те и
70-те
Нютопия е отражение на
заобикалящата го действителност в САЩ. Краят на 60-те и началото на 70-те
години на XX век са белязани от зараждането на новите социални
движения. Те формират „Новата левица“. Привърженици си на анархизма, троцкизма
и маоизма, но критикуват СССР и политиката, която изповядва, както и
комунистическите партии и профсъюзите с тяхната йерархичност и сексизъм.
Борбите им се изместват от класови в ценностни. Действията им прерастват в
митинги, манифестации, стачки и сблъсъци с полицията. Войната във Виетнам
е в разгара си, антивоенното и хипи движения набират сила. Горят се
повиквателни за армията, а хората носят значки „Прави любов, а не война”. Водят
се борби за правата на цветнокожите и равноправие между половете. Отричат се
старите консервативни порядки и норми. Избухва сексуалната революция.
Това е период, в който
младите американци критикуват държавната власт, която стои в основата на това
хиляди техни сънародници да бъдат изпращани да убиват и да бъдат убивани по
бойните полета. Те отричат консуматорството, събират се да живеят в комуни,
отдават се на мистика, експериментират с различни видове наркотици и
практикуват безразборен секс. Мирът, свободата и любовта са ценностите, които
възприемат. В началото на 70-те години ФБР провежда операции по шпионаж на
редица изявени активисти, журналисти, общественици, филмови актьори, певци и
политици, защото ги смята за част от „комунистическата заплаха“.
Джон Ленън пристига в
САЩ през 1970 година в разгара на тези събития и се свързва с различни дейци за
мир като Боб Дилън, но и с активисти от радикалните кръгове на антивоенното
движение и „Черните пантери“. Ленън участва в различни концерти на
„Рок-освободително движение“ и заема политически позиции. С тези си действия
той се свързва окончателно с активизма и движението за мир, което автоматично
го превръща в мишена за ФБР. Според Слободан Лазаревич, базирайки се на
документи от досието на Джон Ленън, наблюденията върху него започват още преди
да се пренесе да живее в САЩ[5].
"Нютопия"
Въображаемата страна
на Джон Ленън и Йоко Оно носи и прозвището „Страната на мира“, с което се
олицетворя идеята й[6]. Декларацията, с която я
обявяват, е кратка и в нея се съдържа цялата концепция на Нютопия – свят без
държави, граници, паспорти и закони (освен космическите). Само хора. Нютопия се
базира на песента му „Да си представиш“, в която пее: „Да си представиш, че
държави няма – не е голям проблем“/ „Религия, че няма, че не убиваме, не
мрем“/„Да си представиш: всички хора живота си живеят в мир“/“Да си представиш
собственост, че няма – дали ще можеш, брат?“/“Да си представиш братството
човешко без ненаситност и без глад“/“Да си представиш: всички хора, че споделят
този свят“.[7]
Безспорно убежденията
на Ленън са повлияни от левия радикализъм на младото поколение, за което
свидетелства и Слободан Лазаревич[8]. Думите му са повик
за един по-добър свят, основан на братството, свободата и мира. Това е апел за
обединение на човечеството, което продължава да се разкъсва от войни, насилие и
алчност. Не случайно флагът на "Нютопия" е бял, а химнът – 6 секунди
тишина. „Национален химн на Нютопия“ става част от албума му „Mind Games”, в
който включва и други песни, свързани с желанието за мир – „Mind
Games” и „Only People”.
Този албум е критикуван,
че е безличен и липсва всякакво вдъхновение в Джон Ленън. В „Интимната история
на Бийтълс“ един от интервюираните казва, че „Mind Games“ е „една от
най-слабите и най-смирени негови творби“[9], дванайсет
песни, които са „толкова небрежно и безлично направени“[10] и
допълва следното:
„На всичко отгоре
текстът върху обложката на "Mind Games" бе банален остатък от
времето на хипи-движението и обявяваше създаването на „Нова Утопия“,
управлявана от космически закони.“[11]
По отношение на белия
флаг на „Нютопия“ през 1982 г. (2 години след убийството на Джон Ленън) Йоко
Оно пише, че двамата са критикувани от свои съмишленици за цвета му, защото е
символ на предаването, но за нея бялото е нещо много повече:
„Нейната конституция
беше нашата любов, нейният дух – нашите мечти. Знамето й бе бяло – на
предаването. Предаване на мира. Искахме един ден да го вземем пред Обединените
нации и да го поставим заедно с другите знамена, тъй като Нютопия беше просто
още една концепция, каквито са Франция, Съединените щати и Съветският съюз. Това
не е понятие, основаващо се на заплаха към други.“[12]
Джон Ленън и Йоко Оно
вярват силно в борбата за мир. Това го доказва и едно негово интервю за „Ролинг
стоун“:
„Това ни е в главите.
Мирът продължава да бъде нещо много важно за мен и моят живот е посветен на
живота, въпросът се свежда до това да останеш жив, всеки божи ден.“[13]
Слободан Лазаревич
обобщава различни „доклади, донесения и съобщения на агентите на ФБР“[14]:
„Ленън е искал
политически промени по мирен път. Ако през 60-те някой е гласувал за мир, значи
е гласувал за Джон Ленън“[15].
По-нататък цитира и
проф.Уейнър за исканията на Ленън и те се свеждат до фразата – „Дайте шанс на
мира“[16].
Нютопия остава една
смела мечта за живот в любов, мир и хармония, отвъд държавните граници,
религиите и войните. Едно световно човешко братство. Тя е рожба на поколението,
което се опита да промени Западна Европа и САЩ. Джон Ленън е ключова част от
общия пъзел на младежките борби в края на 60-те и началото на 70-те години. Поколение,
което успя да промени наложените порядки и да отхвърли догмите на
патриархалното общество.
Нютопия остава
забравена за повечето хора, затова трябва да се припомня. Ленън ни оставя в
наследство борбата за мир, който e химера и днес. Вероятно някога, някъде в
бъдещето, нашите наследници ще успеят да го постигнат. Дотогава можем да
продължим да мечтаем!
Пълният текст, с който Джон и Йоко провъзгласяват
Нютопия:
Обявяване на
Нютопия
Обявяваме раждането
на концептуалната страна, наречена Нютопия.
Гражданство за
страната може да бъде получено чрез деклариране на осъзнаването на
Нютопия.
Нютопия няма земя,
няма граници, няма паспорти, само хора.
Нютопия няма други
закони освен космически.
Всички граждани на
Нютопия са посланици на страната.
Като двама
посланици на Нютопия, искаме дипломатически имунитет и признаване на нашата
страна и на нейния народ в Обединените нации.
Джон Оно Ленън
Йоко Оно Ленън
Посолството на
Нютопия
Бяла улица 1
Ню Йорк, NY 10013
1 април 1973 г.
[17]
Видео от обявяването на Нютопия
Химнът на Нютопия
* На места Нютопия се описва като
"Страната на мира"
[1] Гръцманов, В. Утопиите от Платон до
Новото време, Научни трудове на Русенския университет – 2012, том 51, серия
7.
[2]
Политически утопии
[3] Асемиров, Ем. Утопиите.
[4]
Произлиза от “new”(нов) и “utopia”(утопия), т.е. „нова утопия”
[5]Лазаревич, С. ФБР и ЦРУ срещу Джон Ленън, София: „Изток-Запад“, 2010, с.24-25
[7] Ленън, Дж. Джон Ленън. Поезия. Проза. Интервюта, София, 1984, превод: Георги
Рупчев и Калина Филипова, с.23
[8]Лазаревич, С. ФБР и ЦРУ срещу Джон Ленън, София: „Изток-Запад“, 2010, с. 125
[9] Браун,
П. и Гейнс, С. Интимната история на
Бийтълс, София: „Абагар – МК‘90“, 1991, с. 447
[10] Пак
там, с. 447
[11] Пак
там, с. 448
[12] Ono Lennon, Yo. Surrender to peace,
New York Times, 25th December 1982
[13] Ленън, Дж. Джон Ленън. Поезия. Проза. Интервюта, София, 1984, с.184
[14] Лазаревич, С. ФБР и ЦРУ срещу Джон Ленън, София: „Изток-Запад“, 2010, с.20
[15] Пак
там, с.20
[16] Пак
там, с.20
[17] Declaration of Nutopia - 1 April 1973
(http://imaginepeace.com/archives/10573/comment-page-1)
[17] Declaration of Nutopia - 1 April 1973
(http://imaginepeace.com/archives/10573/comment-page-1)
Няма коментари:
Публикуване на коментар