Босна – по пътя към истинската демокрация?

Преди две седмици хиляди протестиращи щурмуваха правителствени сгради в цяла Босна. Масовите демонстрации в Сараево и в други босненски градове, доведоха до създаването на граждански събрания, които привлякоха вниманието на целия свят.

Протестът еволюира в нова форма. Хората от площадите и улиците започнаха да се обединяват. В Тузла, Сараево, Бихач, Мостар и Бръчко бяха организирани „пленуми”, в които гражданите се събират и обсъждат различни въпроси.

Пленумите са събрания, които са базирани на пряката демокрация. Те се противопоставят на представителната демокрация и превръщат гражданите в социални субекти. Те представляват интелектуалното израстване на протестите, на съзряването на техните политически и социални измерения, на трансформацията от спонтанност в изработването на метод и програма за социална промяна. Пленумите са вдъхновени от организационен модел, използван от хърватските студенти по време на университетските окупации през 2009 година.

На въпроса какво е „пленум”, активистът Дамир Арсениевич отговаря:

„Това е публично място за дискусии. Там няма лидери или забрани. Решенията се вземат чрез гласуване и се оповестяват публично.... Пленумът не е политическа партия, неправителствена организация или асоциация. Той олицетворява истинската демокрация. Събранията са отворени за всички.”[1]

Как работят пленумите?

Всеки може да участва във вземането на решения. Има правила за поведение, които участниците приемат в началото на събранието. Решенията се вземат на принципа на мнозинството, като присъстващите гласуват „за” или „против”. Възможността за въздържане не се признава, защото усложнява процеса за вземане на решения. Ако няма консенсус, т.е. ако броят на гласовете „за” и „против” е равен, то участниците трябва да намерят компромисен вариант, който няма да задоволи всички напълно, но ще им даде възможност да изберат най-доброто решение.

Пленумът се ръководи от модератори, които се избират по време на сесиите. Те управляват дискусията, задават време за изказване и подреждат дневния ред. Модераторите имат право да предупреждават участниците, когато дебатът се отклонява от основната тема. Пленумите нямат говорител, представител или делегат. Ако има нужда от някого, който да представи позиция в обществото или по медиите, хората го избират на събранието. Модераторът за следващата среща се избира в края на всяка текуща.

За какво се борят пленумите?

Едно от основните искания на пленумите е избирането на правителство от експерти. Това идва от факта, че гражданите вече нямат вяра в политическите партии. Едно правителство от експерти обаче може да бъде избирано само от парламента. Затова не трябва да му се дава пълно доверие. Няма причина хората да вярват, че такова правителство ще свърши работата си добре, дори и ако е съставено от най-честните хора. Ето защо е важно за пленумите да имат точни и ясни искания. В противен случай контролът над правителството няма да е лесен, независимо дали е професионално или политическо. Когато исканията не са ясни, ще е трудно да се прецени дали ги изпълнява или не.

Така или иначе една държава не може да се управлява от правителство на експерти в дългосрочен план. Господството на политическите партии няма да го позволи. Ето защо трябва да се създаде механизъм, който да оказва натиск върху всяко бъдещо правителство и да мобилизира хората, ако не работи ефективно.

Кой участва в тях?

Благодарение на демократичния характер на пленумите, много групи ще се опитат да ги използват - политически партии, националистически организации, разузнавателните служби и т.н. Това не може да се избегне. Разбира се това не означава, че пленумите трябва да го позволяват. На събранията се правят обръщения към гражданите по начин, който дава ясно да се разбере, че партийни активисти не са добре дошли.

Ето защо пленумите се придържат към първоначалната си цел - битката се води за социално-икономически промени, а не за конституционна реформа или подобни въпроси, тъй като политическите партии могат да се възползват от това. Способността им да се придържат към социално-икономическите искания, ще даде шанс на събранията като форма на национална самоорганизация.

Босна и Херцеговина е може би е една от най-сложно устроените страни в Европа. Въпреки края на войната, страната винаги е била зона на „кипене”, заради нейната административна сложност и интересите на политическите елити, които често провокират национална вражда между босненци, хървати и сърби. Хората обикновено подчертават само проблеми, свързани с националната си идентичност, докато забравят социалните такива. Страната е в голяма икономическа криза - засилени мерки за строги икономии, проблеми с приватизацията, изключително висока безработица и голям брой трудещи се, които не получават заплати. Всичко това ги обедини и изкара по улиците на Босна, за да се борят за по-добър живот. След първоначалните погроми, борбата им прие друга форма - от бунтове към пленуми. Ще трябва да се изчака, за да се види дали подобни самоорганизирани структури ще постигнат успех. Каквото и да се случи, пленумите допринасят за развитието на демокрацията в Босна и социалната справедливост в обществото. Гражданите се стремят да надхвърлят етническите си различия, за да променят характера на политическия живот в страната.

[1]https://bhprotestfiles.wordpress.com/2014/02/12/damir-arsenijevic-what-is-a-plenum/

Материали по темата:

http://www.revolutionarydemocracy.org/rdv20n1/bosherz.htm

https://libcom.org/library/what%E2%80%99s-bosnia-juraj-katalenac

http://www.internationalviewpoint.org/spip.php?article3294

https://bhprotestfiles.wordpress.com/2014/02/16/sometimes-a-plenum-is-just-a-plenum/

https://www.opendemocracy.net/can-europe-make-it/igor-%C5%A1tiks-sre%C4%87ko-horvat/new-balkan-revolts-from-protests-to-plenums-and-beyond