Студентските събрания – възможност за автономна и демократична академична общност

За кризата в обществото и проблемите в образованието ни носят вина  управлявалите страната през последните 24 години. Погледнато обективно университетите в България представляват умален модел на държавата. Наследството на тоталитаризма, наложило собствени кадри, ширещата се бюрокрация и липсата на адекватна стратегия за развитие на висшето образование лишиха академичната общност от нейния престиж и нужното уважение.

Кризата на партийно-политическата система, корупцията, монополите и икономическата криза създадоха взривоопасен „коктейл”, който отприщи дълго таен гняв в българските граждани. Последвалите студентски окупации се явиха като кулминация на предходните събития. Негативното отношение на ръководствата на голяма част от ВУЗ-овете и казионните студентски съвети, които се обявиха против справедливите протести на своите колеги, изиграха отрицателна роля върху и без това разединената академична общност, противопоставяйки преподаватели срещу преподаватели и студенти срещу студенти. С тези действия беше затвърдена тезата, че представителността и строгата йерархия във ВУЗ-овете са в тотален колапс и се нуждаят от реформа. И ако някои смятат, че студентите-окупатори нарушават „академичната автономия”, то те са в голяма грешка и трябва да търсят причините другаде. Напротив, „Ранобудните студенти” съживиха и изпълниха със смисъл понятието за автономия.

Студентските събрания, които се провеждат в Ректората на СУ, са пример за самоорганизираност и пряка демокрация - всеки е равнопоставен, а решенията се вземат след задълбочени дискусии. Дебатите се провеждат по моделите на асамблеите, които организират движенията “Окупирай” и “Възмутените”. Подобни студентски събрания има във всички гръцки държавни университети и те са в основата на студентската активност и академична демократичност. Общите студентски събрания контролират изцяло Студентските съвети, които имат само представителни функции – оформят решенията на събранието и ги представят пред администрацията на университета. Тя е длъжна да се съобразява с всяко така взето решение.

Моделът на асамблеите е пример за алтернатива при вземането на решения в академичната общност. Асамблеите, общи или факултетни, ще заменят или свият до минимум правомощията на казионните студентски съвети. Студентските събрания трябва да служат като орган за защита на общите интереси на обучаващите се в Университета. Те ще променят културата на самите студенти, ще ги научат да са активни и отговорни. При въпрос от голямо значение за даден ВУЗ биха се свиквали събрания между преподаватели, студенти и ръководство, чрез които да се вземат общи решения. Чрез тях ще се възстанови диалогът в академичната общност. Те ще служат като алтернатива на доминиращия йерархичен модел, а спускането на решения отгоре ще се замени с вземане на решения въз основа на задълбочена дискусия по въпросите от общ интерес.

Студентските събрания са урок за гражданска активност и нуждата от подобни алтернативи е наложителна. Университетът е умален образец на държавата ни, а промяната трябва да започне отнякъде. Какво по-добро място от ВУЗ-а, нашият духовен храм. На практика подобен модел изглежда труден и тромав, но "демокрацията е процес, който изисква време".