Решението зависи до голяма степен от „Има такъв народ“. Преди изборите се смяташе, че ИТН ще измести ДПС от третото място и просто ще се превърне в новия парламентарен балансьор. Изборите обаче изненадаха всички и отредиха второто място на партията на Слави Трифонов. Нещо, което той и колегите му също вероятно не са очаквали. В тази ситуация ИТН има тежката задача да реши какво да се прави. От изборната нощ насам все повече си мисля, че по-вероятният изход е нови избори. Защо? Защото, когато се анализират Трифонов и ИТН, е важно това да се прави през имиджа, а не през друго. Ето няколко причини:
1) Слави Трифонов няколко пъти прави опити да влезе в политиката, но индиректно. През цялото време той се движеше паралелно на политическите процеси и търсеше такива механизми, които хем да му позволят да участва, хем да не получи директен удар по имиджа. Пробва с подкрепа за мажоритарен кандидат във Варна през 2009г., после с референдум през 2016 г. И двете не сработиха, въпреки че народното му допитване бе на косъм да получи императивен характер. Затова накрая използва и последната си възможност – директно включване – чрез партия. Рискован ход, който е малко на принципа „или-или“.
2) Това автоматично води до мисълта, че Трифонов няма желание да прави бърза кариера, която да залезе безславно. Предпазливостта му показва, че стъпва бавно, а всеки ход е добре преценен (отказ от комуникация с медиите, отказ от участия в дебати). Позициите му са твърди и държи на тях (партийните субсидии, мажоритарната система, намаляването на депутатите и т.н.). Все идеи, харесващи се на част от българските граждани, които търсят начин за смяна на политическия модел. Изборите го доказаха.
3) До момента ИТН поддържа линията, че коалиции с партии на статуквото няма да прави. И представителите ѝ са го заявявали неведнъж. Всяко приемане на подкрепа от ГЕРБ, БСП или ДПС представлява сериозен риск от загуба на поддръжници. Широка коалиция с ДБ и ИМВ и подкрепа от БСП може да изглежда примамлива, защото е възможен вариант за смяна на курса на управление, но не така би изглеждало за Трифонов. Трудна комуникация и трудно взимане на общи решения или пък сериозен политически гаф биха разклатили доверието в управлението, а и в него самия.
4) Трифонов няма нужда от загуба на подкрепа в началото на своята политическа кариера. Поддържането на антистатукво курс по-скоро изглежда, че може да затвърди позициите му. Само няколко малки, но важни промени в Изборния кодекс, биха осигурили увеличаване на подкрепата за партията на Трифонов на бъдещи предсрочни избори. Дори не говоря за кардинални решения като мажоритарни избори в два тура (тогава не е сигурно, че ще има такъв успех), а видеонаблюдение, например. Разбира се, може да се случи и обратното. Но дори и при по-нисък резултат, проблем няма – “Vop Populi, Vox Dei”. И товарът от плещите на ИНТ да управлява държавата отпада.
Погледнато така предсрочните избори са добър начин Слави Трифонов да продължи с протестната си реторика, без да губи имидж, но с шанс да се утвърди в политическия живот на България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар