Фашисткият парадокс

Статията е публикувана в Mediacafe.bg 

В двуполюсния свят по време на Студената война пропагандните термини имат своята задача да поставят противника в рамка, за да оправдаят идеологията си. От едната страна са „комунистите“, от другата – западните „фашисти“ и „империалисти“. Разпадането на Източния блок води след себе си до вътрешнополитическо противопоставяне в бившите съветски сателити – на „комунисти“ срещу „антикомунисти“. Под маската на антикомунизма застават обаче и много неонацистки групи, които формират свои движения. Те пробиват път сред младите и ги привличат към идеите на националсоциализма (поне доколкото са го разбирали) – най-вече на субкултурно ниво. Донякъде това се възприема и като форма на бунт в условията на рушащи се социалистически общества.

Символи на Хитлеровия режим се използват сред фракции на футболните агитки, сред различни субкултурни и музикални течения. Техен основен враг са леви антифашистки активисти и движения, както и малцинствата. По този начин 90-те години на миналия век се превръщат в лаборатория за крайности в бившите съветски сателити. Въпреки това тези сблъсъци остават по-скоро на едно по-маргинализирано ниво, далеч от дневния ред на обществото.

Революция на ума: възможен ли е „Виетнам“ по руски?

 

Източник: Pixabay.com

Статията е публикувана в Mediacafe.bg 

На 24 март многохилядно шествие изпълни централните софийски улици в солидарност с украинците и с призиви Владимир Путин да прекрати войната. Последваха големи мирни демонстрации и в други градове на страната, сред които Пловдив и Варна. На протестите присъстваха и много украинци, избягали от военните действия и намерили убежище в България. Три дни по-късно се състоя и концерт под надслов – „С вас сме“.

Шествията за солидарност с украинския народ са част от редицата протести срещу войната в Украйна, които заляха цяла Европа. На 27 февруари само в Берлин участие взеха над 100 000 души, около 80 000 в Прага, 16 000 във Франция. На 5 март хиляди демонстранти излязоха отново в различни градове на Швейцария и Германия, а във Франция – бяха проведени над 119 протестни прояви. В Рим се състоя огромен протест срещу войната на Путин в Украйна, но и срещу членството на Италия в НАТО. На демонстрациите из цяла Европа можеха да се видят плакати с надписи „Спрете войната“, „Мирът ще спаси света“, „Путин свали си ръцете от Украйна“ и т.н.

Войната сплоти европейците и ги отрезви. Заради десетилетията на мир, изглеждаше, че в Европа войните са отживелица. Те изглеждаха далечни, някъде „там“. Това „там“, днес е „тук“. Затова и толкова мащабна антивоенна активност не се е наблюдавала в последните десетилетия.

Повече от месец продължава интервенцията на Путин в Украйна. Колкото повече се удължават военните действия, толкова повече ще се засилват и демонстрациите срещу тях и призивите за мир. Това поставя въпроса – заражда ли се ново антивоенно движение?

Намираме се в международно безредие

 

Източник: Pixabay.com

Статията е публикувана в Mediacafe.bg 

Трета седмица продължава войната в Украйна, а изгледите за мир остават далечни, въпреки опитите за преговори. Западните санкции срещу Москва продължават да се засилват, а в рамките на седмица редица западни търговски марки напуснаха Руската федерация. Пропастта, която постепенно се разтваря между Изтока и Запада, кара редица анализатори да прогнозират, че пред нас бавно се спуска нова Желязна завеса, а Владимир Путин върви към изграждането на нов СССР. Накратко, глобализираният свят, какъвто го познаваме, е към своя край.

До 2020 г. беше трудно да си представим изолацията на хора в рамките на държавните граници. Бяхме свикнали, че свободното придвижване е даденост, което трудно може да се ограничи. Пандемията от COVID-19 преобърна възприятията ни набързо, за да ни вкара в алтернативна реалност. Хората трябваше да се нагодят спрямо новите условия за живот, които ни поставиха в дълбоки социални дилеми. Дълго чакахме „Деня Х“, в който всичко ще приключи, а ние ще се върнем към стария си начин на живот. Войната на Путин в Украйна окончателно развенча илюзиите за завръщане към нормалността.

Затова опасенията за нова Желязна завеса са основателни, но и прибързани. Двуполюсният свят, изграден след Втората световна война, минава през оформянето на сфери на влияние между двете свръхсили – САЩ и СССР. Следвоенният свят изгражда институции, като ООН, които да пазят световния мир. В периода на Студената война се създават редица правила за съвместно функциониране на двата блока.

Путин губи войната морално

 

                                                             Източник: Pixabay.com

Статията е публикувана в Mediacafe.bg 

Никой не вярваше, че Владимир Путин ще си позволи да започне пълномащабна война в Украйна. Причините за това бяха много – международна изолация, засилване на икономическите санкции, изразходване на огромни ресурси за военните действия и т.н. Все неща, които биха засегнали силно руската икономика. Събитията по-скоро предвещаваха продължителна дестабилизация на Украйна чрез двете непризнати републики (Луганската народна република и Донецката народна република) по подобие на Приднестровието в Молдова и Абхазия и Южна Осетия в Грузия. Подобни замразени конфликти са основна спирачка на Русия за възпиране на съседни държави да се присъединят към НАТО.

На 24 февруари Владимир Путин започна нападение, което стресна западния свят. С първоначалния си опит за блицкриг, който хвана украинската армия неподготвена, по всичко личеше, че военните действия ще приключат бързо, а управлението на Украйна ще бъде заменено от марионетно правителство, което да смени геополитическия курс на страната. При такъв развой на събитията, Путин вероятно нямаше да получи сериозен отпор – нито вътрешен, нито външен. Изглежда, че планът не успя, а това го изправи пред нов сценарий – да затъне в тинята на една очертаваща се дълга война, която може да спечели силово, но не и морално. Защо?

Гражданското участие в България в условията на COVID-19

След дълго очакване, най-накрая от печат излезе четвърти том на сборника "Докторантски четения" (издание на СУ "Св. Климент Охридски"). В него участвам със статията "Гражданското участие в България в условията на COVID-19". Написах я през септември 2020 г. Затова и анализът обхваща периода март-септември. В статията анализирам формите на гражданско участие, но съм направил и първи по-задълбочен анализ на протестите. Може да я прочетете в pdf файла (който може да се изтегли свободно от линка) – от 706 стр. до 718 стр.

Линк за сваляне: http://hdl.handle.net/10506/2468

Правителство или нови избори?

Решението зависи до голяма степен от „Има такъв народ“. Преди изборите се смяташе, че ИТН ще измести ДПС от третото място и просто ще се превърне в новия парламентарен балансьор. Изборите обаче изненадаха всички и отредиха второто място на партията на Слави Трифонов. Нещо, което той и колегите му също вероятно не са очаквали. В тази ситуация ИТН има тежката задача да реши какво да се прави. От изборната нощ насам все повече си мисля, че по-вероятният изход е нови избори. Защо? Защото, когато се анализират Трифонов и ИТН, е важно това да се прави през имиджа, а не през друго. Ето няколко причини:

Води се война – на истината срещу постистината

                                                        Източник: Pixabay

Статията е публикувана в "Дневник"

Епохата на Просвещението научи хората да разсъждават рационално. Разумът победи догмите на Средновековието, за да даде път на прогреса. Религията бе отделена от светското, а науката - издигната на пиадестал. Просвещението дойде вследствие на научната революция, която преобърна представите на хората за света. Невежеството на митовете бе заменено с рационални научни обяснения, които са основата на съвременната наука.

Днешната постмодерна епоха обаче води след себе си и вяра в постистината. Въпреки технологичната революция и неограничения достъп до информация за хората като че ли вече не са важни научните открития, а емоцията и личните усещания. Появата на COVID-19 само ускори този процес, за да ни доведе до безмилостна война - на науката срещу фалшивите новини, на истината срещу постистината. Невежеството на митовете се завърна, за да оспорва научните открития с недоказани твърдения, конспирации и слухове.
У нас тази констатация е още по-тревожна.