Статията е публикувана в Mediacafe.bg
На 24 март многохилядно шествие изпълни централните софийски улици в солидарност с украинците и с призиви Владимир Путин да прекрати войната. Последваха големи мирни демонстрации и в други градове на страната, сред които Пловдив и Варна. На протестите присъстваха и много украинци, избягали от военните действия и намерили убежище в България. Три дни по-късно се състоя и концерт под надслов – „С вас сме“.
Шествията за солидарност с украинския народ са част от редицата протести срещу войната в Украйна, които заляха цяла Европа. На 27 февруари само в Берлин участие взеха над 100 000 души, около 80 000 в Прага, 16 000 във Франция. На 5 март хиляди демонстранти излязоха отново в различни градове на Швейцария и Германия, а във Франция – бяха проведени над 119 протестни прояви. В Рим се състоя огромен протест срещу войната на Путин в Украйна, но и срещу членството на Италия в НАТО. На демонстрациите из цяла Европа можеха да се видят плакати с надписи „Спрете войната“, „Мирът ще спаси света“, „Путин свали си ръцете от Украйна“ и т.н.
Войната сплоти европейците и ги отрезви. Заради десетилетията на мир, изглеждаше, че в Европа войните са отживелица. Те изглеждаха далечни, някъде „там“. Това „там“, днес е „тук“. Затова и толкова мащабна антивоенна активност не се е наблюдавала в последните десетилетия.
Повече от месец продължава интервенцията на Путин в Украйна. Колкото повече се удължават военните действия, толкова повече ще се засилват и демонстрациите срещу тях и призивите за мир. Това поставя въпроса – заражда ли се ново антивоенно движение?
Антивоенното движение в САЩ от средата на 60-те
Войната на САЩ във Виетнам създава едно от най-мощните антивоенни движения в света. Америка започва бомбардировки през 1964 г., а година по-късно разполага войски и на терен. В началото голяма част от гражданите на САЩ подкрепят интервенцията, защото борбата е с комунистите, които са основна заплаха в блоковото противопоставяне. Твърде познато – днес „военната операция“ е под предлог за „денацификация“ на Украйна.
По същото време се провеждат и първите антивоенни демонстрации, които започват от университетските кампуси (със студентското движение „Студенти за демократично общество“). В началото движението не е особено голямо, но постепенно набира популярност. Ескалацията на войната, засилва и настроенията срещу нея. Повиквателните за мобилизация на младежи активират слоевете на средната класа. Някои млади хора се укриват в Канада, други демонстративно горят повиквателни. Процентното съотношение на убитите чернокожи пък преплита борбата на движението за равни права с това против войната.
През април 1967 г. половин милион души демонстрират в Ню Йорк, през октомври 100 000 във Вашингтон. Арестувани са стотици. През 1968 г. изследвания на общественото мнение сочат, че едва една трета от американското общество подкрепя войната на САЩ във Виетнам. Почти по същото време в демонстрациите се формира и движението „Ветерани от Виетнам срещу войната“. На протест през април 1971 г. бившите участници във войната хвърлят медалите си пред Капитолия.
В подкрепа на антивоенното движение се включват редица общественици, учени, музиканти, поети, актьори, спортисти. Сред тях са Мартин Лутър Кинг, Мохамед Али, поетът Алън Гинсбърг, политическият философ Джереми Рифкин, Ноам Чомски, актрисата Джейн Фонда, Джон Ленън.
В началото на 70-те общественият натиск се повишава след като САЩ нахлуват в Камбоджа. Движението се радикализира, а протестите стават все по-агресивни. В крайна сметка антивоенната мобилизация постига целите си и САЩ постепенно изтегля войските си. През 1975 г. Конгресът решава да спре и помощта за режима на Южен Виетнам.
Прилики и разлики
Демонстрациите срещу войната в Украйна, които се провеждат днес в Европа са все още твърде далеч от възможността да са нещо монолитно, още повече да се нарекат движение. Все пак войната във Виетнам продължава близо десет години, а руската интервенция – малко повече от месец. Те обаче дават базата, която би била необходима за по-добре координирани действия в борбата за мир и солидарност.
Трябва да е ясно, че настоящите демонстрации и антивоенното движение в САЩ от 60-те и 70-те имат две големи и съществени разлики: възможности за действия и модел на движение.
Първо, в САЩ през 60-те години, организирането, координирането и провеждането на демонстрации е много по-лесно, отколкото днес в Русия. Държавната администрация, щатските власти и ФБР правят всичко възможно, за да противодействат на движението против войната във Виетнам, включително чрез репресии и клевети, но трудно могат да ограничат правата на гражданите, отредени от Конституцията на САЩ. Показателен пример е тенденциозният процес срещу седмината антивоенни активисти – Рени Дейвис, Дейвид Делинджър, Джон Фройнс, Том Хейдън, Аби Хофман, Джери Рубин и Лий Уайнър, които са обвинени в заговор за предизвикване на масови безредици в Чикаго през 1968 г., докато се провежда Националният конгрес на Демократическата партия (през 2020 г. излезе игралният филм – „The trial of the Chicago 7”).
В Путинова Русия възможностите за координирани и масови антивоенни прояви са силно ограничени. В първите дни на войната в Украйна руските граждани действаха сравнително активно, но за кратко. Хиляди хора излязоха на мирни демонстрации в десетки градове из Руската федерация. На 24 февруари най-големите протести бяха в Москва – над 2000 души и около 1000 в Санкт Петербург. Стотици в Екатеринбург. На 6 март протести се провеждат в поне 60 града на страната.
В рамките на седмица след инвазията стотици журналисти, учени, учители, художници, актьори, музиканти, архитекти подписаха петиции за прекратяване на войната.
Кремъл бързо обаче задейства репресивния държавен апарат, за да ограничи гласа на несъгласните. Владимир Путин подписа закон, който предвижда затвор до 15 години за разпространение на невярна информация за военните действия в Украйна. Бяха закрити опозиционни руски медии като „Ехото на Москва“ и „Дъжд“. В страната временно прекратиха работа и чуждестранни медии, сред които BBC, CNN, ZDF и т.н. Социалните мрежи „Фейсбук“, „Инстаграм“ и „Туитър“ бяха блокирани за руските потребители. Масовите арести станаха редовна практика от първия ден на протестите срещу войната. Само на 6 март задържаните са над 5000. До средата на март арестите общо наброяват около 14 000.
Все още обаче продължават да се провеждат малки протести или единични акции, като тази на телевизионната журналистката Марина Овсянникова, която се появи с антивоенен плакат в ефира на руската държавна телевизия „Първи канал“.
Второ, антивоенното движението в САЩ действа „отвътре навън“. Американците имат възможността да се бунтуват срещу собственото си правителство. През 1966 г. е създаден Национален комитет за мобилизация за прекратяване на войната във Виетнам, който координира различни антивоенни активисти и организации за съвместни действия. Руснаците са силно ограничени във възможностите си, защото властите държат нещата под контрол. Затова антивоенните протести се провеждат в обратна логика – „отвън – навътре“. Този подход е доста по-сложен и труден за влияние върху властта в РФ – да прекрати войната в Украйна.
Масови демонстрации има из цяла Европа, но не и в самата Русия. Все още е твърде рано моментът, когато икономическият натиск и човешките загуби ще дадат тласък на гражданите на Руската федерация да излязат масово по улиците, въпреки последствията. Основната неизвестна остава времетраенето на военния конфликт. Ако той се удължи във времето, радикализацията вероятно ще се засили.
Какви успехи може да има подобно движение?
Настоящите демонстрации в солидарност с Украйна трудно могат да въздействат пряко върху политическите процеси в Русия. Те обаче правят други неща, които са от съществено значение:
Първо, демонстрациите за мир са силен инструмент за въздействие, с който да покажат, че солидарността между хората все още я има. Посланието е ясно – украинците не са сами. Същото важи и за руснаците, които се противопоставят на войната. На много от протестите се веят синьо-бели-сини знамена, станали символ на антивоенно настроените жители на Русия.
Второ, както пише Андрес Веласко, създава се „споделена идентичност“. Поради близостта на войната, граждани на съседните държави, но и не само, се включиха в активистки акции за подкрепа на бежанците – както към неправителствени организации, така и на самоорганизиран принцип. Посрещане на границите, извозване на материали от първа необходимост, кампании за дарения, приемане на бягащи от войната дори в собствените им домове. По данни на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ повече от 90% от гражданите на страните от ЕС приемат, в различна степен, че трябва да се приемат бежанци. Това е безпрецедентен пример за единство.
Трето, отваря се „прозорец на възможностите“, в който европейските граждани имат шанс да се консолидират около демократичните ценности, които изповядва ЕС. Особено на фона на възможността за възход на популистки настроени политици вследствие на бъдещи икономически трудности. Антивоенното движение във Виетнам не просто успява да допринесе за спиране на интервенцията, но и прави нещо повече – то извършва културна революция в съзнанието на хората. Младежта на САЩ е съставена от децата на следвоенния свят. Днешните поколения – също. Затова борбата за свобода и демокрация преминават през осъзнаване на факта, че мирът няма алтернатива.
Протестите за солидарност срещу войната в Украйна вероятно ще продължат до нейния край. Изглежда трудна задача създаването на единно антивоенно движение, но наличието на солидарност, е шанс за запазване на мира на Стария континент. Европейските граждани са изправени пред възможността да обединят усилията в ясна колективна цел – да се противопоставят на авторитаризма и да подпомогнат демократичното бъдеще на Европа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар