Ще се завърнат ли популистите в Европа?

Статията е публикувана в Mediacafe.bg

Страните от Стария континент затягат коланите в очакване на тежка зима заради намалените доставки на газ от Русия. Европейският съюз трудно прие план за справяне с енергийната криза, тъй като някои държави от общността се противопоставиха на първоначалните идеи (а Унгария и Полша изобщо не го приеха). Направеният компромис обаче изглежда по-скоро измъчен, отколкото наистина солидарен. Все пак, по-зависимите страни от синьото гориво започват да налагат ограничения и търсят начини да пестят енергия – фиксиране на температурите за охлаждане и затопляне, ограничения в осветлението, насърчаване в използването на енергоспестяващи електроуреди и т.н. Енергийната криза е в състояние да нанесе сериозни икономически и социални сътресения в Европа. В същото време, в Русия на ден се изгаря газ за милиони долари, което не остава незабелязано от европейците. Москва знае добре слабите места на Европа и се възползва от зависимостите ѝ, за да отговори на санкциите, но и да подкопае стабилността в ЕС.

Липсите на синьо гориво започват да се усещат и първоначалният оптимизъм за еманципация от руското влияние започва да се превръща в задълбочаващ се песимизъм. Тревогите от възможна криза нарастват, което неминуемо ще се отрази върху обществените настроения сред държавите от ЕС, които бавно се възстановяват от коронакризата. Енергийния хаос е способен отново да отвори вратата за популистите, което пък може да постави единството на Европа под въпрос.

Свободният европеец срещу „руската душа“

Кризата с коронавируса наруши динамиката на живота на европейските граждани и ескалация на напрежението не закъсня. В предстоящите зимни месеци обаче, хората от общността са изправени пред това да понесат още по-голяма тежест на гърба си и не е сигурно, че ще го приемат. Енергийната криза, примесена с висока инфлация, може да доведе до още по-високи цени на енергията, възможен режим на тока, фалити, безработица и т.н. Пресен е споменът от световната икономическа криза от 2008 г., заради която хиляди изпълниха площадите на европейските столици, особено в най-засегнатите страни – Испания и Гърция. Дълговата криза доведе до фалити на бизнеси и висока безработица, която се отрази на младите европейци, но и до криза на демокрацията.

Според Индекса на гражданските вълнения протестният потенциал нараства в 101 държави, включително и сред тези в Европа. В редица страни от глобалния Юг недоволството вече ескалира в стачки, протести и дори до открити бунтове заради галопиращата инфлация, високите цени на храните и енергията и невъзможността на правителствата да се справят с тях. Заради по-високия стандарт на живот, засега в Европа ситуацията е сравнително по-спокойно, но не е далеч времето, в което натрупващото се недоволство може да ескалира, ако политическите елити не вземат необходимите мерки за облекчаване на трудностите за европейците.

И все пак, първи практически измерения на недоволство на Стария континент има. В Италия хора гориха сметките си за ток, в някои германски провинции се проведоха протести срещу увеличаването на цените на тока и горивата. В Прага над 70 000 поискаха оставката на чешкото правителство заради нарастващата инфлация, нарастващите цени на горивата, но и заради това, че обръща повече внимание на Украйна, отколкото на собствените си граждани.

По този начин, Европа е изправена пред сблъсък на цивилизациите – между хлабавата мрежовидна западна солидарност и централизираната източна автокрация. Свободният европеец влиза в пряка конфронтация по издръжливост с „руската душа“. Санкциите срещу Русия влияят пряко върху местните, но изглежда не и в степента, в която бяха първоначалните очаквания. Руснакът е свикнал на лишения – особено пред заплахата от външен враг. Нещо повече, гражданите на Русия получават и солидна пропагандна обработка от властта, която ги поддържа сплотени. Докато общественото доверие в западните политически елити намалява, а социалните страхове сред европейците се увеличават, данни на Общоруския център за изследване на общественото мнение (ВЦИОМ) сочат, че повече от половината от руснаците не виждат полза от западната цивилизация, демокрация и култура, а доверието във Владимир Путин продължава да е рекордно високо.

Солидарност или социален мир?

Германия, най-голямата икономика в Европа, която е силно зависима от руския газ, е изправена пред огромно предизвикателство, ако синьото гориво спре изцяло. В началото на юли вицеканцлерът Роберт Хабек отбеляза с тревога, че има риск за социалния мир в страната. Рецесия в Германия изглежда все по-вероятна, а това неминуемо ще се отрази и на останалите страни от общността.

Европейските лидери са наясно, че докато подкрепят Украйна, трудно ще се намери бързо решение на енергийните проблеми. Затова в кризисни времена, елитите са изправени пред огромно предизвикателство – да запазят социалния мир в Европа, без да изоставят Украйна. Трудна задача, която зависи и от развитието на войната. Засега единството в общността остава, но изглежда все по-колебливо. Затова и Жозеп Борел го определи като “ежедневна битка”.

В ЕС Унгария е единствената държава, която от началото на войната поддържа различен външнополитически курс от останалите страни членки. През последните шест месеца Виктор Орбан показва близост спрямо Русия, отказа да предостави оръжие на Украйна, не подкрепи Плана на Европейската комисия за намаляване на потреблението на газ, сключи нова сделка за синьо гориво с „Газпром“ и заяви, че няма да подкрепя решения на Съюза, които не удовлетворяват страната му. Затова в даден момент не е изключено примерът на Унгария да започне да заразява и други държави от общността.

Ще се завърнат ли популистите?

По всичко личи, че са нужни сериозни социални мерки, които да облекчат положението на европейците, както се случи с пандемията от коронавирус. Ако елитите се провалят обаче, сътресенията са гарантирани, а в такива кризисни моменти обикновено идват популистите. Те се възползват от страховете и недоволството на хората и им предлагат бързо решение на проблемите (поне докато поемат властта). Така се случи и след световната икономическа криза, и след мигрантската криза от 2015 г.

През следващите два месеца предстоят предсрочни парламентарни избори в Италия и България. Двете страни са в сходна ситуация – политическа нестабилност, която постоянно дава път на нови политически формации и кратки коалиционни управления. В Италия е възможно изборите да бъдат спечелени от крайнодясната „Братя на Италия“, която симпатизира на Виктор Орбан и Льо Пен. България пък е заплашена да влезе в спирала от предсрочни избори, които могат да доведат до възход на евроскептични сили.  

Ако недоволството в Европа ескалира и се трансформира в масови протестни мобилизации, не е невъзможно политическа дестабилизация да застигне и други държави от общността. Крайният резултат – възможно завръщане на популистите, които да поставят единството на Съюза под въпрос.