Гражданското участие в България в условията на COVID-19

След дълго очакване, най-накрая от печат излезе четвърти том на сборника "Докторантски четения" (издание на СУ "Св. Климент Охридски"). В него участвам със статията "Гражданското участие в България в условията на COVID-19". Написах я през септември 2020 г. Затова и анализът обхваща периода март-септември. В статията анализирам формите на гражданско участие, но съм направил и първи по-задълбочен анализ на протестите. Може да я прочетете в pdf файла (който може да се изтегли свободно от линка) – от 706 стр. до 718 стр.

Линк за сваляне: http://hdl.handle.net/10506/2468

Правителство или нови избори?

Решението зависи до голяма степен от „Има такъв народ“. Преди изборите се смяташе, че ИТН ще измести ДПС от третото място и просто ще се превърне в новия парламентарен балансьор. Изборите обаче изненадаха всички и отредиха второто място на партията на Слави Трифонов. Нещо, което той и колегите му също вероятно не са очаквали. В тази ситуация ИТН има тежката задача да реши какво да се прави. От изборната нощ насам все повече си мисля, че по-вероятният изход е нови избори. Защо? Защото, когато се анализират Трифонов и ИТН, е важно това да се прави през имиджа, а не през друго. Ето няколко причини:

Води се война – на истината срещу постистината

                                                        Източник: Pixabay

Статията е публикувана в "Дневник"

Епохата на Просвещението научи хората да разсъждават рационално. Разумът победи догмите на Средновековието, за да даде път на прогреса. Религията бе отделена от светското, а науката - издигната на пиадестал. Просвещението дойде вследствие на научната революция, която преобърна представите на хората за света. Невежеството на митовете бе заменено с рационални научни обяснения, които са основата на съвременната наука.

Днешната постмодерна епоха обаче води след себе си и вяра в постистината. Въпреки технологичната революция и неограничения достъп до информация за хората като че ли вече не са важни научните открития, а емоцията и личните усещания. Появата на COVID-19 само ускори този процес, за да ни доведе до безмилостна война - на науката срещу фалшивите новини, на истината срещу постистината. Невежеството на митовете се завърна, за да оспорва научните открития с недоказани твърдения, конспирации и слухове.
У нас тази констатация е още по-тревожна.

За поуките от коронавируса и светът след пандемията

                                                        Източник: Pixabay

Статията е публикувана в Offnews.bg 

Пандемията от COVID-19 постави света пред изпитание. Вирусът, който беше открит за първи път в китайския град Ухан, бързо се разпространи из почти всички континенти. На практика, глобализираният свят, който познавахме довчера, в момента го няма.

Ако допреди няколко месеца някой беше казал, че свободното придвижване скоро ще приключи, макар и временно, никой нямаше да му повярва. Западният свят, в частност ЕС, в момента е изправен пред тежкото изпитание да докаже, че ценностите, които така гръмогласно провъзгласяваше, не са просто фрази, изпразнени от смисъл. Ако не го направи, бъдещето на единна Европа, като че ли е заложено на карта.

Нютопия – "Страната на мира"*

От дълбока древност човешкото съзнание търси идеалното и справедливо общество. В епохата на Античността редица философи, сред които Платон и Зенон, създават забележителни произведения. В тях те разглеждат структурата на идеалното общество, взаимоотношенията в него, както и механизмите за функциониране му. Философите целят да намерят такава форма на обществена организация, която да пази и поддържа общото благо и справедливост сред хората.

Теория на тихия бунт

Все по-често попадам на статии и коментари, чиито автори насочват гнева си към младото поколение, което било безотговорно, не му се работело, имало претенции за високи заплати и като цяло ощетявало икономиката на страната. Ако за тях това е безотговорност, аз го наричам бунт. Зад него не стои идея, няма форма и не е организиран. Той е неосъзнат и първичен. Това е тих бунт, който действа бавно, но ефективно, а днес започваме да виждаме неговите резултати.

2018 г. с дъх на 2013 г.

източник: Pixabay

От началото на годината в България се наблюдава повишаване на гражданската активност. Стотици хора излизат периодично, за да защитават различни каузи. Въпреки че числеността на участниците не e толкова многобройна, ситуацията много напомня на тази от 2013 г., когато се проведоха три мащабни протестни мобилизации.