За поуките от коронавируса и светът след пандемията

                                                        Източник: Pixabay

Статията е публикувана в Offnews.bg 

Пандемията от COVID-19 постави света пред изпитание. Вирусът, който беше открит за първи път в китайския град Ухан, бързо се разпространи из почти всички континенти. На практика, глобализираният свят, който познавахме довчера, в момента го няма.

Ако допреди няколко месеца някой беше казал, че свободното придвижване скоро ще приключи, макар и временно, никой нямаше да му повярва. Западният свят, в частност ЕС, в момента е изправен пред тежкото изпитание да докаже, че ценностите, които така гръмогласно провъзгласяваше, не са просто фрази, изпразнени от смисъл. Ако не го направи, бъдещето на единна Европа, като че ли е заложено на карта.

Нютопия – "Страната на мира"*

От дълбока древност човешкото съзнание търси идеалното и справедливо общество. В епохата на Античността редица философи, сред които Платон и Зенон, създават забележителни произведения. В тях те разглеждат структурата на идеалното общество, взаимоотношенията в него, както и механизмите за функциониране му. Философите целят да намерят такава форма на обществена организация, която да пази и поддържа общото благо и справедливост сред хората.

Теория на тихия бунт

Все по-често попадам на статии и коментари, чиито автори насочват гнева си към младото поколение, което било безотговорно, не му се работело, имало претенции за високи заплати и като цяло ощетявало икономиката на страната. Ако за тях това е безотговорност, аз го наричам бунт. Зад него не стои идея, няма форма и не е организиран. Той е неосъзнат и първичен. Това е тих бунт, който действа бавно, но ефективно, а днес започваме да виждаме неговите резултати.

2018 г. с дъх на 2013 г.

източник: Pixabay

От началото на годината в България се наблюдава повишаване на гражданската активност. Стотици хора излизат периодично, за да защитават различни каузи. Въпреки че числеността на участниците не e толкова многобройна, ситуацията много напомня на тази от 2013 г., когато се проведоха три мащабни протестни мобилизации. 

Възможна ли е безпартийна демокрация в България?

През последните 10 години, периодично в българското обществено пространство, изплува идеята за премахване на партиите и въвеждането на безпартиен модел на управление. Тази концепция намира своите симпатизанти и последователи, което се дължи на недоверието в държавните институции, корупцията и отдалечаването на партийните организации от функциите, които трябва да изпълняват в условията на парламентарна демокрация. Недоволството от тези натрупвания води до идеи за премахването им, въвеждане на мажоритарни избори и всевъзможни подобни виждания, които се представят за единствената алтернатива пред настоящата политическа система.

Настъпва ли държавата срещу гражданското общество?

Години наред бяхме свикнали хората да играят активна спирачка на всяка нередност или решение, което не беше в обществен интерес. Мобилизацията срещу застрояването на Пирин бе нов импулс за гражданското общество. Това са и най-мащабните протести от 2013 година насам. Въпреки това те все още нямат резултат, защото властта не отстъпи и използва най-добрата тактика за туширане на общественото напрежение – игнорира гражданите и ги остави да подскачат по улиците докато не се изморят и стопят до група, която не представлява реална опасност. Тактика, действаща много по-добре от използването на насилие, което би мобилизирало още повече хора.

Бунтът срещу елитите - възход на популизма

Статията бе представена на четенията в памет на проф. Кирил Шопов, които се състояха във ВТУ. Събитието бе организирано от Политологична работилница „ARS”. Подготвя се сборник с публикации.

Източник:European humanist federation 

     Успешният референдум за излизане от ЕС на Великобритания и победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ предизвиква вълна от емоционални изказвания и противоречиви настроения. Найджъл Фараж, бившият лидер на Британската партия на независимостта (UKIP), определя 2016 година като „година на голяма политическа революция“[1], а унгарският премиер Виктор Орбан обявява, че „настъпва краят на това, което наричаме либерална не-демокрация”[2]. Либералните анализатори, от своя страна, смятат, че се намираме в пост-истинна епоха, в която фактите вече нямат значение. Масите не се интересуват от експертни оценки, а базират решенията си на емоции и фалшиви обещания. Това дава все по-голяма възможност за вълна от победи на популистки и антисистемни партии из цяла Европа.

В настоящата статия се цели възможността да се разбере и анализира тяхната същност, което ще спомогне за отговорите на няколко въпроса – „Защо се появяват?”, „Защо получават широко одобрение от гражданите?”, „Антисистемни ли са по своя характер?”