Теория на тихия бунт

Все по-често попадам на статии и коментари, чиито автори насочват гнева си към младото поколение, което било безотговорно, не му се работело, имало претенции за високи заплати и като цяло ощетявало икономиката на страната. Ако за тях това е безотговорност, аз го наричам бунт. Зад него не стои идея, няма форма и не е организиран. Той е неосъзнат и първичен. Това е тих бунт, който действа бавно, но ефективно, а днес започваме да виждаме неговите резултати.

2018 г. с дъх на 2013 г.

източник: Pixabay

От началото на годината в България се наблюдава повишаване на гражданската активност. Стотици хора излизат периодично, за да защитават различни каузи. Въпреки че числеността на участниците не e толкова многобройна, ситуацията много напомня на тази от 2013 г., когато се проведоха три мащабни протестни мобилизации. 

Възможна ли е безпартийна демокрация в България?

През последните 10 години, периодично в българското обществено пространство, изплува идеята за премахване на партиите и въвеждането на безпартиен модел на управление. Тази концепция намира своите симпатизанти и последователи, което се дължи на недоверието в държавните институции, корупцията и отдалечаването на партийните организации от функциите, които трябва да изпълняват в условията на парламентарна демокрация. Недоволството от тези натрупвания води до идеи за премахването им, въвеждане на мажоритарни избори и всевъзможни подобни виждания, които се представят за единствената алтернатива пред настоящата политическа система.

Настъпва ли държавата срещу гражданското общество?

Години наред бяхме свикнали хората да играят активна спирачка на всяка нередност или решение, което не беше в обществен интерес. Мобилизацията срещу застрояването на Пирин бе нов импулс за гражданското общество. Това са и най-мащабните протести от 2013 година насам. Въпреки това те все още нямат резултат, защото властта не отстъпи и използва най-добрата тактика за туширане на общественото напрежение – игнорира гражданите и ги остави да подскачат по улиците докато не се изморят и стопят до група, която не представлява реална опасност. Тактика, действаща много по-добре от използването на насилие, което би мобилизирало още повече хора.

Бунтът срещу елитите - възход на популизма

Статията бе представена на четенията в памет на проф. Кирил Шопов, които се състояха във ВТУ. Събитието бе организирано от Политологична работилница „ARS”. Подготвя се сборник с публикации.

Източник:European humanist federation 

     Успешният референдум за излизане от ЕС на Великобритания и победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ предизвиква вълна от емоционални изказвания и противоречиви настроения. Найджъл Фараж, бившият лидер на Британската партия на независимостта (UKIP), определя 2016 година като „година на голяма политическа революция“[1], а унгарският премиер Виктор Орбан обявява, че „настъпва краят на това, което наричаме либерална не-демокрация”[2]. Либералните анализатори, от своя страна, смятат, че се намираме в пост-истинна епоха, в която фактите вече нямат значение. Масите не се интересуват от експертни оценки, а базират решенията си на емоции и фалшиви обещания. Това дава все по-голяма възможност за вълна от победи на популистки и антисистемни партии из цяла Европа.

В настоящата статия се цели възможността да се разбере и анализира тяхната същност, което ще спомогне за отговорите на няколко въпроса – „Защо се появяват?”, „Защо получават широко одобрение от гражданите?”, „Антисистемни ли са по своя характер?”

Превратът в Турция е завършен

Неуспешният опит за военен преврат в Турция, организиран от малка част от армията, развърза ръцете на Реджеп Ердоган да се саморазправи с противниците си. Само за ден в страната бяха арестувани 6000 души, а броят по думите на правосъдния министър Бекир Боздаг ще продължи да се увеличава. 2700 съдии бяха уволнени веднага след неуспешния пуч по списък, което ясно говори, че управляващите са чакали само удобен момент. От силовите структури за ден бяха прочистени 8000 полицаи и 15 000 в областта на образованието. А чистките продължават и в други държавни сектори.

Благотворителната инициатива „Подарявам – Велико Търново” спечели 3000 приятели в социалната мрежа

Статия за групата ни "Подарявам-Велико Търново"
Автор: Галина Георгиева
вестник "Борба", брой 9, 2015-01-15

Търновци помагат на съгражданите си в нужда

Фейсбук група, в която всеки предоставя ненужна за себе си вещ, но необходима за друг, вече 2 години доказва, че доброто във Велико Търново все още съществува. Благотворителната инициатива в старата столица спечели вниманието на близо 3000 потребители на социалната мрежа, а „Подарявам - Велико Търново“ е името на онлайн групата, в която всекидневно някой помага на нуждаещ се. Организатор е 25-годишният великотърновец Светлин Тачев. Младият мъж създал интернет групата през 2013 година и тя бързо придобила популярност. Той сподели, че Фейсбук кампанията е продължение на инициативата „Безплатен пазар“, която преди време се провеждаше в парка „Марно поле“. „Идеята е, че всеки, който има нещо ненужно, може да го предложи, а този, който има нужда – да го вземе. Трябва да се научим да си споделяме, за да се откъснем от консуматорската култура, която ни заобикаля“, уточни Светлин Тачев.