четвъртък, 7 май 2015 г.

Накратко за "турското робство"

След речта на кмета на Панагюрище темата за периода преди Освобождението отново нажежи страстите в българското общество. В последните години различни общественици и историци се опитват да ревизират термина „робство”. Мненията варират от обяснения, че всъщност правилно било да се каже „иго” или „владичество” до такива, че всъщност е имало „присъствие”, а българите не са живели толкова зле. За да докажат твърденията си, те често омаловажават определени събития и използват периода от последните 50-70 години преди Освобождението, когато се започват явни реформи в Османската империя.

Нито съм историк, нито имам намерение да правя анализ на етимологията на думите, но ще си позволя да дам своя коментар.
Преди всичко робството има различни измерения, а не както се опитват да ни обяснят, че е само икономическо. То може да бъде политическо, верско, културно.
В продължение на пет века, ние нямаме нито българска държава, нито каквато и да било административна уредба. Нямаме независима църква. Нямаме книжовност. Налага се насилствена ислямизация. Наричани сме „рая” – най-безправната част от обществото. Плащали сме кръвен данък, при който са вземани насилствено момчета, за да ги включват в еничарския корпус. Това ли е свободата и благоденствието?
Дори думата "робство" да не е юридически правилна, защото видиш ли не сме били като чернокожите в САЩ, то тя олицетворява как са се чувствали хората. Ако трябва да се позова на някого, то това са нашите революционери. Христо Ботев пише в  стихотворението "Хаджи Димитър":

"Пейте, робини,
тез тъжни песни!
 Грей и ти, слънце,
в таз робска земя!"

Васил Левски пише в свое писмо до окръжния център в с. Голям Извор:

"Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен." 

Защо се създават революционни движения? Защо се вдигат въстания? С каква цел?
В опитите си да бъдат политически коректни, някои историци стигнаха до там, да говорят, че клането в Батак е мит, тъй като жертвите са силно преувеличени. Има ли значение, че са 100, 1000 или 5000. Говорим за убийството на невинни хора и то по жесток начин. Репортажите на Макгахан са красноречиви.
Със сигурност, текстът е емоционален, но като човек, който отрича всяка форма на потисничество от човек над човека, не мога да се съглася с подмяната, която се опитват да ни наложат. Разбира се, не мога да се съглася и с опитите за етническо противопоставяне, което обслужва определени кръгове. То няма място в обществото ни. Историята не трябва да е източник на омраза, а извор, от който трябва да се учим и да не повтаряме грешките си.


2 коментара:

  1. Анонимен7 май 2015 г., 4:54

    "В продължение на пет века, ние нямаме нито българска държава, нито каквато и да било административна уредба. Нямаме независима църква. Нямаме книжовност. Налага се насилствена ислямизация. Наричани сме „рая” – най-безправната част от обществото."

    Личи си, че не си историк. Толкова фактологични грешки, обаче и за лаик не са присъщи. Информирай се малко

    ОтговорИзтриване
  2. Пълната истина!

    ОтговорИзтриване